„Работата с всеки един пациент има своята специфика, децата представят някои собствени предизвикателства в лечението, но работата с деца зарежда. Те са непринудени, честни, това рефлектира и върху нас като хора, които ги лекуват. И се отразява положително и на личността ни“, заяви в ефир д-р Явор Пукалски, ортопед-травматолог в УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“.
- Реклама -
„Моята цел е да успокоя детето, защото дете с травма винаги е в стрес. Целта е лечебният процес да протече максимално организирано. Смея да твърдя, че помня по нещо от всяко дете, които са минали през ръцете ми. По-тежките травми се помнят до живот, защото самата патология е такава, че те кара да мислиш отново и отново, за да може да си дадеш сметка и да се усъвършенстваш“, допълни той.
„Най-хубавият миг е усмивката на детското лице, когато всичко свърши благополучно. Най-трудните са моментите на работа с тежките пациенти, при които даваме всичко от себе си, но не сме сигурни дали изхода ще е този, за когото се надяваме“, посочи д-р Пукалски.
„Работата с всеки един пациент има своята специфика, децата представят някои собствени предизвикателства в лечението, но работата с деца зарежда. Те са непринудени, честни, това рефлектира и върху нас като хора, които ги лекуват. И се отразява положително и на личността ни“, заяви в ефир д-р Явор Пукалски, ортопед-травматолог в УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“.
- Реклама -
„Моята цел е да успокоя детето, защото дете с травма винаги е в стрес. Целта е лечебният процес да протече максимално организирано. Смея да твърдя, че помня по нещо от всяко дете, които са минали през ръцете ми. По-тежките травми се помнят до живот, защото самата патология е такава, че те кара да мислиш отново и отново, за да може да си дадеш сметка и да се усъвършенстваш“, допълни той.
„Най-хубавият миг е усмивката на детското лице, когато всичко свърши благополучно. Най-трудните са моментите на работа с тежките пациенти, при които даваме всичко от себе си, но не сме сигурни дали изхода ще е този, за когото се надяваме“, посочи д-р Пукалски.
