„Следя реакциите на това, че лидерът на партия „Възраждане“ си позволи да се опита да изгони от държавния пресклуб журналисти от определени медии, които, може би, са му неудобни или несимпатични, и си правя някои тъжни изводи. Първото, което си помислих, е, че ако журналистите не се обиждаха един друг, то едва ли някой арогантен политик би се осмелил избирателно да ги обижда. И обратното важи. Също така, ако всички журналисти работят у нас, вместо да служат, г-н Костадин Костадинов би трябвало да изчезне тези дни от всички вестници, сайтове и телевизии. Докато колегите, които той си позволи да гони от пресцентъра на БТА с обидни думи, не получат извинение“, заяви журналистът Анна Заркова.
„Журналистиката си е жива, въпросът е като каква. Журналистиката доскоро беше направо легнала по гръб. Сега, когато говорим, положението принципно не се е много променило, макар че изглежда по-приповдигнато. Журналистиката у нас като цяло (не визирам отделни журналисти) продължава някак си да бъде заместена от пиара – от черния или от белия – от рекламата и от компромата. Т.е. да предлагат журналистите в своите медии една подбрана – вярна, полувярна или направо лъжлива информация за събитие или човек, която би могла да се окаже пагубна за общественото медии“, допълни тя.
