Search Suggestions
      събота, 31.05.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Сирни Заговезни е! (ВИДЕО)

          Loading the player...

          Сирни заговезни е подвижен християнски празник, който се чества винаги в неделя, седем седмици преди Великден.

          - Реклама -

          Обредността на този ден е подчинена на подготовката за Великденския пост, който трае 49 дни. Сирни заговезни се свързва с „последното облажаване“, тъй като за последен път преди Великден е позволено да се консумират млечни продукти. След този ден започва строгият пост, а също така се забраняват сватбите до Великден.

          Първата седмица на постите се нарича Сирна неделя, Сирница, Сирни поклади или Прошки. Според народните вярвания Сирни заговезни е последният голям празник на зимата.

          Една от най-важните традиции на празника е опрощението. На този ден близки и роднини си искат и дават прошка за всички прегрешения през изминалата година.

          В някои райони на България опрощаването се извършва в църквата, където свещениците и миряните си разменят прошка. Това е в духа на думите на Иисус Христос:

          На този ден на трапезата присъстват баница със сирене, варени яйца, варено жито и халва с ядки.

          Традиционно за празника е и хамкането. На червен конец се завързва парче бяла халва или варено яйце, което се спуска от тавана. Най-възрастният в семейството завърта конеца, а децата се опитват да хванат с уста храната, без да използват ръце.
          Вярва се, че който успее, ще бъде здрав през цялата година.

          Огънят е важна част от празника – символизира Божията святост и Неговия гняв към греха. В православната традиция Светото причастие се сравнява с огъня на Бога, който изгаря недостойните и пречиства праведните.

          През цялата Сирна седмица младежите събират клони и шума и ги подреждат около висок кол, съревновавайки се кой ще направи най-голямата клада. Вечерта палят огньовете, които се наричат сирници, олелии, оратници, гаганици, урбалки.

          Момците си правят стрели от лесково или дряново дърво и ги изстрелват към къщите на момите, които харесват. Този обичай е съпроводен с наричания за любов и плодородие.

          Жените взимат главни от сирнишкия огън и ги носят вкъщи, за да нямат въшки и бълхи.

          Сирни заговезни е подвижен християнски празник, който се чества винаги в неделя, седем седмици преди Великден.

          - Реклама -

          Обредността на този ден е подчинена на подготовката за Великденския пост, който трае 49 дни. Сирни заговезни се свързва с „последното облажаване“, тъй като за последен път преди Великден е позволено да се консумират млечни продукти. След този ден започва строгият пост, а също така се забраняват сватбите до Великден.

          Първата седмица на постите се нарича Сирна неделя, Сирница, Сирни поклади или Прошки. Според народните вярвания Сирни заговезни е последният голям празник на зимата.

          Една от най-важните традиции на празника е опрощението. На този ден близки и роднини си искат и дават прошка за всички прегрешения през изминалата година.

          В някои райони на България опрощаването се извършва в църквата, където свещениците и миряните си разменят прошка. Това е в духа на думите на Иисус Христос:

          На този ден на трапезата присъстват баница със сирене, варени яйца, варено жито и халва с ядки.

          Традиционно за празника е и хамкането. На червен конец се завързва парче бяла халва или варено яйце, което се спуска от тавана. Най-възрастният в семейството завърта конеца, а децата се опитват да хванат с уста храната, без да използват ръце.
          Вярва се, че който успее, ще бъде здрав през цялата година.

          Огънят е важна част от празника – символизира Божията святост и Неговия гняв към греха. В православната традиция Светото причастие се сравнява с огъня на Бога, който изгаря недостойните и пречиства праведните.

          През цялата Сирна седмица младежите събират клони и шума и ги подреждат около висок кол, съревновавайки се кой ще направи най-голямата клада. Вечерта палят огньовете, които се наричат сирници, олелии, оратници, гаганици, урбалки.

          Момците си правят стрели от лесково или дряново дърво и ги изстрелват към къщите на момите, които харесват. Този обичай е съпроводен с наричания за любов и плодородие.

          Жените взимат главни от сирнишкия огън и ги носят вкъщи, за да нямат въшки и бълхи.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Терзиев: Станахме свидетели на изключително груба лъжа

          Днес станахме свидетели на изключително груба лъжа – кадри от протеста на хората преди няколко седмици в моя подкрепа бяха представени като протест срещу...

          И след края на протеста: Полиция и жандармерия пред сградата на ЕК

          Полиция и жандармерия пази сградата на Европейската комисия в София, предаде БГНЕС. Униформени, както и коли на жандармерията и полицейски автомобили охраняват сградата на ЕК....

          Почина един от големите шампиони на България в бокса

          На 64-годишна възраст почина един от големите български шампиони по бокс - Емил Чупренски. Двукратният европейски шампион е издъхнал вчера, съобщи федерацията по бокс. Чупренски...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ

          Зареждане…

          Зареждане…

          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions