Траен е интересът към родните университети сред младите хора с български произход от чужбина, кандидатстващи в тях по постановление №103 на Министерския съвет от 1993 г. Постановлението урежда преференциални условия за наши сънародници от диаспорите, които нямат българско гражданство.
Най-голям брой новозаписали се студенти има от Украйна, Молдова, Северна Македония и Сърбия, съобщава в интервю за Радио България заместник-министърът на образованието акад. Николай Витанов:
„Към момента Министерството на образованието и науката (МОН) предоставя 2000 места за обучение в българските държавни висши училища на българи, живеещи извън България – продължава акад. Витанов. – От тях 40 са за обучение в степен „доктор“, има и 240 места за следдипломна квалификация. Българската държава подкрепя допълнително тези студенти и специализанти със стипендия от 240 лева (около 123 евро) за студентите и 1227 лева (около 627 евро) за докторантите и специализантите. Студентите от седем държави – Северна Македония, Сърбия, Албания, Косово, Казахстан, Украйна и Молдова, се ползват с определени привилегии. Те са освободени от плащане на такси за обучение, ползват общежития и столове, субсидирани от държавата, имат задължително здравно осигуряване, преминават и задължителен курс по български език, без да заплащат такса“.
Анализите показват, че през годините интересът за обучение у нас по постановление № 103 се запазва стабилен, като годишният прием варира от 800 до 1000 и над 1000 нови студенти.
За учебната година 2025-2026 г. най-много записани студенти от българските диаспори има от Украйна (847 студенти), Молдова (410), Северна Македония (254) и Сърбия (160). При първите три държави се регистрира значителен ръст в броя на желаещите да учат у нас, докато при тези от Сърбия има намаление с 14 души, спрямо предходната учебна година.
„Най-голям е интересът към специалностите в професионално направление „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Фармация“. Тези кандидат-студенти, освен задължителния общообразователен изпит по български език и литература и история на България, полагат и специализиран изпит по биология и химия, който се провежда в онлайн платформа на МОН. Има интерес и към специалностите „Архитектура“, „Строителство на сгради и съоръжения“, „Право“. С много голям интерес се ползват и икономическите специалности „Бизнес администрация“, „Икономика на туризма“, „Стопанско управление“, „Маркетинг“,
обяснява за Радио България Росица Колева, директор на дирекция „Висше образование“ в МОН.
С най-голям брой записани студенти се отличават медицинските ни университети в София, Варна, Плевен и Пловдив. Сред предпочитаните висши училища са още Софийският университет „Св. Климент Охридски“, УНСС, Икономическият университет във Варна, техническите университети в София и Варна. Студенти от българските диаспори имат и Пловдивският, Великотърновският и Югозападният университет.
Процесът на кандидатстване на желаещите да се обучават в България е специално улеснен и се провежда онлайн през платформата на МОН. При него след регистрация и получаване на уникален идентификационен номер кандидатите подават сертификатите си за български произход и дипломата за завършено образование – средно или висше, а след като документите им са одобрени, се пристъпва до избор на специалности и университет/и. Кандидат-бакалаврите имат право да кандидатстват за до 5 специалности, а тези за магистри и докторанти – до 3. Класирането се извършва въз основа на подадени образователни документи. Удостоверение от МОН се издава на класиралите се, че са приети. Това се дава от университета при пристигането им в България, а за тяхно улеснение в платформата са публикувани контактите на отговорните по записването им във съответния факултет и тези по настаняването им на общежитие. Същото удостоверение пък на свой ред служи и при издаването на дългосрочна виза за пребиваване в България с цел обучение.
Освен за по-лесен процес на кандидатстване, от МОН полагат усилия и за увеличаване на интереса към нашите висши учебни заведения чрез редовни срещи и разяснителни кампании сред българските общности в чужбина. Активно се осъществява координация и с директорите на български неделни училища, за да им се разясни всеки детайл, а те на свой ред да окуражат учениците си да учат в България. Поддържа се силна междуинституционална връзка с консулите ни в тези страни, работи се редовно и с Изпълнителната агенция за българите в чужбина.