На фона на трескавата подготовка за евентуална среща на върха между руския президент Владимир Путин и американския му колега Доналд Тръмп в Будапеща, един въпрос излиза на преден план с особена острота за България и Балканите: как точно ще се озове руският лидер в сърцето на Европа? Анализ на Виктор Блъсков, публикуван в социалната мрежа Фейсбук, хвърля светлина върху сложния геополитически пъзел, в центъра на който може да се окаже и нашата страна.
Новината за потенциалната среща, която според източници може да се състои в следващите седмици, вече е водеща тема в световните медии. Унгарският премиер Виктор Орбан и външният министър Петер Сиярто потвърдиха готовността си да домакинстват разговорите, целящи намирането на път за прекратяване на войната в Украйна. Сиярто дори гарантира, че Будапеща ще осигури безпрепятственото влизане и напускане на Путин, въпреки издадената от Международния наказателен съд заповед за ареста му.
Този безпрецедентен дипломатически ход поставя на дневен ред чисто логистични, но и стратегически въпроси за маршрута на руския президент. Именно тук анализът на Виктор Блъсков придобива актуалност и предлага рамка за разбиране на възможните сценарии и техните последствия за региона.
В своя пост Блъсков очертава няколко потенциални маршрута, повечето от които са или невъзможни, или изключително рискови. Той пише:
За да стигне до Унгария, Путин трябва да мине през:
1. Беларус-Полша-Словакия (невъзможно)
2. Грузия-Турция-България-Сърбия
3. Турция-море около Гърция-Черна Гора или Албания+Косово-Сърбия
4. Директно през Румъния (много малко вероятно предвид самата Румъния и близост с Украйна)
Има 50-50 шанс България да трябва да направи много трудно решение в близко време. Почти със сигурност Сърбия също ще трябва да реши.
Друг интересен фактор – като това се случва в центъра на Европа, Путин ще направи огромен удар ако всъщност стигне до Унгария. „Врагът“ с който се борят европейците, буквално по средата на целия съюз, който иска да го съди и пребори.
Анализът на Блъсков бързо намери потвърждение в развоя на събитията. Първият вариант през Полша, член на НАТО и един от най-големите критици на Кремъл, е на практика изключен. Четвъртият, през Румъния, също изглежда малко вероятен предвид твърдата проатлантическа позиция на Букурещ и засиленото присъствие на сили на Алианса по Черноморието.
Така погледите се насочват към южните маршрути, минаващи през Турция и Балканите. Вариант №2, посочен от Блъсков, превръща България и Сърбия в ключови транзитни държави. Подобен сценарий би изправил българското правителство пред изключително „трудно решение“, както прогнозира авторът. Като член на ЕС и НАТО, България е обвързана със санкционния режим срещу Русия, който включва ограничения за въздушното пространство. Едно евентуално разрешение за прелитане на самолета на Путин би било сложен юридически и политически казус, който неминуемо ще предизвика реакции както от партньорите в Брюксел и Вашингтон, така и вътре в страната.
От друга страна, Сърбия, която не е член на ЕС и поддържа традиционно близки отношения с Москва, изглежда като по-сигурен коридор. Белград многократно е заявявал, че няма да се присъедини към санкциите срещу Русия. Това превръща оста София-Белград в най-вероятния сухопътен или въздушен маршрут към Будапеща.
Постът на Блъсков коректно отбелязва и огромния символен залог на подобна визита. Успешното пристигане на Владимир Путин в Унгария – страна-членка на ЕС и НАТО – би било значителен пропаганден и дипломатически успех за Кремъл. Това би демонстрирало пробиви в европейското единство и би позиционирало Орбан като ключов посредник в световната политика, а Путин – като незаобиколим фактор, с когото Западът е принуден да преговаря, въпреки международната изолация.
България може да се окаже в неочаквана и ключова роля в решаването на този сложен геополитически ребус. Отговорът, който ще даде София, ще бъде ясен знак за нейните стратегически приоритети в една все по-сложна и непредвидима международна обстановка.
