След месеци на застой и остри спорове между държавите членки, европейските министри на околната среда одобриха ревизия на Европейския закон за климата, която предвижда съкращаване на парниковите емисии с 90% до 2040 г. Споразумението беше постигнато под председателството на Дания и включва редица гъвкави механизми, целящи улесняване на изпълнението и постигане на по-широк политически консенсус, съобщава „Евронюз“.
Еврокомисарят по климатичните действия Вопке Хукстра уточни, че компромисният вариант предвижда задължителна цел от -90%, от които 85% са вътрешни, а до 5% могат да бъдат компенсирани чрез международни въглеродни кредити. Държавите членки са се споразумели за по-голям дял на тези кредити, които позволяват на индустрията да компенсира част от емисиите си чрез инвестиции в проекти за улавяне на въглерод.
Първоначалното предложение на Европейската комисия беше лимитът за международните кредити да бъде 3%, но Франция и Италия настояха за 5%, а Полша – за 10%. Въпреки резервите си, Германия, Нидерландия, Испания, Финландия и Швеция приеха компромиса, за да се осигури квалифицирано мнозинство. Чехия, Унгария, Словакия и Полша не подкрепиха ревизията, докато Белгия и България се въздържаха.
Новият закон предвижда въвеждане на въглеродни кредити от 2036 г., като преди това ще се проведе пилотен период между 2031 и 2035 г. Тези сертификати, представляващи един тон улавян или намален CO₂, бяха остро критикувани от екологични организации, които твърдят, че те „преместват“, а не реално намаляват замърсяването, особено в по-бедните държави.
Според дипломати постигнатият компромис е бил неизбежен, тъй като липсата на нова климатична цел би отслабила позицията на ЕС преди предстоящата Конференция на ООН за климата COP30 в бразилския град Белем, където Съюзът ще трябва да представи междинната си цел за 2035 г.
„Гласуването е акт на самостоятелност и самодостатъчност за Европейския съюз,“
заяви германският министър на околната среда Карстен Шнайдер.
Той подчерта, че Европа трябва да намери баланс между климатичните амбиции и икономическата конкурентоспособност. Той отбеляза, че САЩ се дистанцират от международната климатична политика, докато Китай се превръща във водещ конкурент в областта на чистите технологии.
Министърът на околната среда на Чехия Петър Хладик призова за технологична неутралност, напомняйки, че източноевропейските икономики с голям дял тежка индустрия – стомана, цимент и химия – все още не разполагат с достатъчно напреднали технологии за декарбонизация.
От своя страна румънската министърка Диана-Анда Бузояну подчерта, че настоящата геополитическа обстановка и „кървавата война“ край границите на ЕС водят до повишени разходи за отбрана и променят приоритетите на държавите.
След вота в Съвета, предложението преминава към Европейския парламент, който трябва да го обсъди и гласува. Едва след това новата цел за 2040 г. ще стане окончателна част от Европейския климатичен закон, чиято крайна цел остава постигането на климатична неутралност до 2050 г.