След оставката на кабинета „Желязков“ остава хипотетично отворен въпросът дали страната непременно отива към предсрочни парламентарни избори. Политическата логика води точно натам, но Конституцията изисква да бъде изчерпана процедурата по съставяне на нов кабинет в рамките на действащия парламент.
Процедурата започва веднага след като премиерът Росен Желязков подаде оставката на правителството на ГЕРБ, БСП и ИТН. Сега ходът е на президента Румен Радев, който е длъжен да проведе консултации с парламентарните групи, след което да връчи първия проучвателен мандат.
Първи мандат – към ГЕРБ
Първата по численост политическа сила отново е ГЕРБ. Те разполагат с конституционните 7 дни, за да предложат проектокабинет.
Политическата ситуация обаче сочи, че ГЕРБ логично ще върнат мандата, след като сами се отказаха от властта и разтуриха коалицията.
Хипотетично те биха могли да потърсят нови партньори — но на фона на масовите протести, общественото напрежение и позицията на опозицията това изглежда на практика невъзможно.
Мандатът може да бъде върнат и незабавно, без изтичането на седемте дни.
Втори мандат – към ПП–ДБ
Втората по големина група е ПП–ДБ.
Те също имат 7 дни, но вече заявиха, че гледат към предсрочни избори и няма да опитат да съставят кабинет.
Коалиционна формула реално няма:
- „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“ са идеологически противоположни.
- АПС имат само 15 депутати – недостатъчни за мнозинство.
- ГЕРБ също не са опция, тъй като ПП–ДБ бяха на протестите срещу тях до последно.
Трети мандат – президентският избор
Ако и вторият мандат бъде върнат, президентът избира на кого да връчи третия.
Румен Радев не е длъжен да се съобрази с размера на парламентарната група.
Хипотетично отпадат:
- БСП и ИТН – заради оттегленото политическо доверие;
- ДПС–Ново начало – заради острите сблъсъци между Радев и Делян Пеевски.
При третия мандат няма задължителен срок — решението може да бъде взето във всеки момент.
Ако и третият опит се провали
Тогава президентът:
- Провежда нови консултации.
- По предложение на кандидат за служебен премиер назначава служебно правителство.
- Насрочва избори в двумесечен срок.
Но след конституционните промени президентът няма право сам да избере служебния премиер. Той трябва да се съобрази с т.нар. „домова книга“ – списък от девет висши държавни фигури плюс председателя на НС:
- Рая Назарян
- Димитър Радев
- Петър Чобанов
- Радослав Миленков (БНБ)
- Димитър Главчев
- Маргарита Николова
- Силвия Къдрева (Сметна палата)
- Велислава Делчева
- Мария Филипова (Омбудсман)
Какво прави служебният кабинет?
Служебното правителство организира изборите, докато Народното събрание не се разпуска и продължава работа — също според последните поправки.
Кога биха били изборите?
При стандартно следване на конституционните срокове предсрочните парламентарни избори биха се провели около 22 февруари (неделя). Интересен факт е, че на точно тази дата през тази година се проведе протестът срещу еврото, завършил с атака срещу сградата на Европейската комисия.