Днес православната църква отдава почит на света великомъченица Анастасия, известна като покровителка на лекарите и аптекарите. Тя остава в християнската история с делата си на милосърдие и саможертва в помощ на страдащите.
Родена в Рим, Анастасия израснала в семейство с различна вяра – баща ѝ бил езичник и патриций, а майка ѝ – християнка. От своята майка и от домашния си учител Хрисогон, също християнин, тя получила познания за вярата в единия истински Бог, които още от ранни години запалили у нея силна и устойчива духовна убеденост.
Надарена с красота, добро образование, висок морал и мъдрост, Анастасия рано се сблъскала с житейски изпитания. След смъртта на майка си била омъжена против волята си за богат римлянин езичник, известен със своя груб и жесток характер. Единствената ѝ утеха били молитвата и изпълнението на християнските добродетели.
Облечена в скромни дрехи и придружена от вярната си прислужница, Анастасия посещавала тъмниците, където били затворени християни, носела храна и дрехи, лекувала болните и превързвала ранените. Когато съпругът ѝ узнал за тези дела и за раздаването на средства на бедните, започнал да се отнася още по-жестоко с нея и накрая я затворил, за да я лиши от възможността да помага.
След време съпругът ѝ бил изпратен на служба извън Рим по заповед на император Диоклециан и по пътя починал. Освободена от този тежък брак, Анастасия изцяло посветила живота си на служене на Бога и на хората. По време на масовите гонения срещу християните, тя била заловена, подложена на тежки мъчения и в 290 година била изгорена на клада заради вярата си.
В българските народни вярвания света Анастасия се възприема като своеобразно олицетворение на смъртта, а празникът ѝ е разпространен най-вече в Родопския край. Според поверията, ако на този ден времето е хубаво, юни ще бъде сух, а ако вали – дъждовете ще продължат и през юни.
На този ден имен ден празнуват Анастас и Анастасия.