Училищни психолози и експерти от Русе настояват за спешни промени в образователната система чрез въвеждането на специализиран „час по емпатия“. Предложението идва като отговор на нарастващата агресия в учебните заведения и е базирано на едногодишна работа с над 200 ученици, целяща да анализира проблемите директно през погледа на децата.
- Реклама -
Ситуацията в училищата става все по-тревожна, като физическата саморазправа често е краен резултат от натрупано напрежение. 16-годишният Радослав споделя личния си опит като свидетел на тежък инцидент, провокиран от романтични отношения.
„Стана много зле ситуацията, едно от момчетата го изпратиха в болница, беше много контузено, което е много тъпо според мен. Аз като един човек не мога много да помогна, трябва да кажа на по-голям, на учител да направи нещо“, разказва ученикът.
Освен физическото насилие, вербалната агресия се е превърнала в ежедневие за много подрастващи. За 18-годишните Симона и Александра подигравките са повсеместни.
„Подигравки има навсякъде, във всички класове“, споделя Симона, а Александра допълва картината на училищната среда: „Заради външния вид обиждат тези, които изглеждат по-различно, които не се обличат спрямо сегашните тенденции.“ На въпроса как реагират унижаваните деца, отговорът е кратък: „Мълчат най-често.“
Скритият тормоз е провокирал експертите от крайдунавския град да организират обучения за 200 педагози и още толкова ученици от 5-и до 7-и клас. Инициативата използва методики на специалисти от Германия, като ключов момент е включването на активни ученици в ролята на медиатори, които помагат на връстниците си да овладеят агресивните импулси.
Според училищния психолог Елена Минкова, коренът на проблема често се крие в липсата на умения за общуване и емоционална интелигентност, което пренася конфликтите в дигиталното пространство.
„Те не умеят да общуват помежду си и пренасят агресията в социалните мрежи и в общите групи на класа и това най-често се случва с манипулиране на снимки, които могат да унижат някого. Това е кибертормоз и те не го осъзнават. Нямат нужната емоционална интелигентност, търсят място сред своите връстници, търсят примери за подражание. Тук е много важно ние възрастните да им покажем правилния пример. Как разрешаваме тези конфликти, как участваме в тях, как намаляваме емоцията за сметка на конструктивното решение. Този модел им беше показан по достъпен начин чрез различни истории, игри, влизане в роли“, обяснява Минкова.
Специалистите отчитат, че работата с родителите се оказва най-голямото предизвикателство, особено в по-малките населени места, където социалната изолация е по-осезаема.
Даниела Янева, председател на Управителния съвет на „Отворено общество“ – Русе, коментира влиянието на семейната среда и социалните мрежи: „В малките населени места децата са в паралелен свят, изолирани от социален живот, използват ТикТок да получават информация. В семействата, когато има насилие, децата го копират и изнасят в средата, в която живеят. Затова считаме, че трябва да се работи с родителите, но родителите не се отзовават.“
Решението, според експертите, може да бъде заимствано от добрите европейски практики. Те предлагат в учебната програма да залегнат часове по емпатия, следвайки примера на Дания.
„Дания, знаете това е най-щастливата нация в света, и експертите смятат, че това е така, защото от 1995 г. има въведен час по емпатия в училищата. Така се възпитават едни щастливи деца, които стават щастливи родители и след това възпитават отново щастливи деца и така се завърта колелото. Ние трябва да направим тези стъпки в нашето образование“, категорична е Даниела Янева.
Необходимостта от подобни мерки се потвърждава и от тревожната статистика, според която 34% от децата в България са посочили, че се чувстват в опасност у дома или в училище.
Училищни психолози и експерти от Русе настояват за спешни промени в образователната система чрез въвеждането на специализиран „час по емпатия“. Предложението идва като отговор на нарастващата агресия в учебните заведения и е базирано на едногодишна работа с над 200 ученици, целяща да анализира проблемите директно през погледа на децата.
- Реклама -
Ситуацията в училищата става все по-тревожна, като физическата саморазправа често е краен резултат от натрупано напрежение. 16-годишният Радослав споделя личния си опит като свидетел на тежък инцидент, провокиран от романтични отношения.
„Стана много зле ситуацията, едно от момчетата го изпратиха в болница, беше много контузено, което е много тъпо според мен. Аз като един човек не мога много да помогна, трябва да кажа на по-голям, на учител да направи нещо“, разказва ученикът.
Освен физическото насилие, вербалната агресия се е превърнала в ежедневие за много подрастващи. За 18-годишните Симона и Александра подигравките са повсеместни.
„Подигравки има навсякъде, във всички класове“, споделя Симона, а Александра допълва картината на училищната среда: „Заради външния вид обиждат тези, които изглеждат по-различно, които не се обличат спрямо сегашните тенденции.“ На въпроса как реагират унижаваните деца, отговорът е кратък: „Мълчат най-често.“
Скритият тормоз е провокирал експертите от крайдунавския град да организират обучения за 200 педагози и още толкова ученици от 5-и до 7-и клас. Инициативата използва методики на специалисти от Германия, като ключов момент е включването на активни ученици в ролята на медиатори, които помагат на връстниците си да овладеят агресивните импулси.
Според училищния психолог Елена Минкова, коренът на проблема често се крие в липсата на умения за общуване и емоционална интелигентност, което пренася конфликтите в дигиталното пространство.
„Те не умеят да общуват помежду си и пренасят агресията в социалните мрежи и в общите групи на класа и това най-често се случва с манипулиране на снимки, които могат да унижат някого. Това е кибертормоз и те не го осъзнават. Нямат нужната емоционална интелигентност, търсят място сред своите връстници, търсят примери за подражание. Тук е много важно ние възрастните да им покажем правилния пример. Как разрешаваме тези конфликти, как участваме в тях, как намаляваме емоцията за сметка на конструктивното решение. Този модел им беше показан по достъпен начин чрез различни истории, игри, влизане в роли“, обяснява Минкова.
Специалистите отчитат, че работата с родителите се оказва най-голямото предизвикателство, особено в по-малките населени места, където социалната изолация е по-осезаема.
Даниела Янева, председател на Управителния съвет на „Отворено общество“ – Русе, коментира влиянието на семейната среда и социалните мрежи: „В малките населени места децата са в паралелен свят, изолирани от социален живот, използват ТикТок да получават информация. В семействата, когато има насилие, децата го копират и изнасят в средата, в която живеят. Затова считаме, че трябва да се работи с родителите, но родителите не се отзовават.“
Решението, според експертите, може да бъде заимствано от добрите европейски практики. Те предлагат в учебната програма да залегнат часове по емпатия, следвайки примера на Дания.
„Дания, знаете това е най-щастливата нация в света, и експертите смятат, че това е така, защото от 1995 г. има въведен час по емпатия в училищата. Така се възпитават едни щастливи деца, които стават щастливи родители и след това възпитават отново щастливи деца и така се завърта колелото. Ние трябва да направим тези стъпки в нашето образование“, категорична е Даниела Янева.
Необходимостта от подобни мерки се потвърждава и от тревожната статистика, според която 34% от децата в България са посочили, че се чувстват в опасност у дома или в училище.
"Никой не обръща внимание на демографската катастрофа на нацията. Медиите се занимават с всичко друго, но не и с това."
Това каза издателят и публицист...
България се намира в състояние на тежка демографска и духовна криза, които са неразривно свързани. Това заяви в ефира на телевизия "Евроком" издателят и...
Българската нация е изправена пред тежка духовна криза, породена от систематичното преиначаване на историята и орязването на родната литература в училище. Тази тревожна теза...
