Екип от инженери и климатолози предлага изграждането на масивна подводна бариера, която да забави топенето на ледника Туейтс в Западна Антарктика. Проектът, наречен „Закотвена завеса на морското дъно“, цели да блокира топлите океански течения, които подкопават ледения шелф, и да предотврати катастрофално покачване на морското равнище.
Инициативата обединява експерти от университета в Кеймбридж, Чикагския университет, Нюйоркския университет и института „Алфред Вегенер“. Според тях технологичната намеса е наложителна, тъй като самото намаляване на емисиите може да не е достатъчно за стабилизирането на масива.
Туейтс, известен като „ледника на Страшния съд“, вече е отговорен за около 4% от глобалното покачване на океаните. При пълен колапс той може да повиши нивото на водата с 65 сантиметра, което би застрашило градове като Манила и Банкок. Всеки сантиметър нагоре излага на риск от наводнения около шест милиона души по крайбрежията.
Предложената конструкция представлява гъвкава бариера с дължина 80 километра. Тя ще бъде закрепена на дълбочина 650 метра и ще се издига на близо 152 метра височина, за да спира притока на топла вода към основата на ледника. Стойността на начинанието се изчислява на 80 млрд. долара – сума, която специалистите определят като незначителна на фона на възможните щети за трилиони.
Пътната карта предвижда тригодишна изследователска фаза за тестове на материали и прототипи. Първият експериментален модел ще бъде разположен във фиорд в Норвегия и ще е с размери 150 метра дължина и 40 метра височина. Инженерите трябва да решат сериозни предизвикателства, свързани с налягането на водата и движението на ледовете.
Паралелно с инженерните планове, учени от Обединеното кралство и Южна Корея извършиха сондиране в главния шелф на Туейтс в началото на февруари. Екипът проби леда, за да спусне инструменти на 1000 метра дълбочина.
„Това е един от най-нестабилните ледници на планетата и най-накрая ще можем да видим какво се случва там, където е най-съществено“, коментира д-р Питър Дейвис, океанограф от Британската антарктическа служба. Целта е да се наблюдава взаимодействието на водата с леда в реално време.
Според информация на британски медии, част от инструментите за наблюдение са заседнали в ледените пластове, а екипът е трябвало да прекрати мисията заради краткия времеви прозорец. Въпреки това учените са получили данни и кадри от вътрешността на ледника, разкриващи непознати досега структури и пукнатини.
Глациолозите остават предпазливи в прогнозите си за времето на пълния срив. Хилмар Гудмундсон от университета „Нортъмбрия“ заяви пред „New York Times“, че науката е преминала от етапа на несигурност към убеждението, че колапсът е почти неизбежен. Данните от сателитни наблюдения, цитирани от проф. Ноел Гурмелен пред BBC, сочат, че Западна Антарктика губи средно по 82 милиарда тона лед годишно през последните три десетилетия.