Британската писателка и историчка Мерсия Макдермот, която даде гласност на делото на Левски по света, е починала дни преди да навърши 96 години.
- Реклама -
За кончината на „приятелката на българите“ и „по-българка от българите“, както бе наричана, съобщи бившият заместник-кмет на София по културата Тодор Чобанов на страницата си във „Фейсбук“.
Мерсия Макдермот е родена на 7 април 1927 г. в Плимут, Девън, Великобритания. Баща ѝ – Джефри Палмър Адсхед е капитан хирург от Кралския военноморски флот, а майка ѝ – Олив Мей Орме е учителка. Поради работата на баща си във флота прекарва част от ранните си години в Китай, където се научава за говори и пише на мандарин.
Мерсия Макдермот завършва руска филология в Оксфордския университет през 1948 г.
През лятото на 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в бивша Югославия и там за първи път установява контакти с българи, сред които е и поета Павел Матев.
Води курс за българското националноосвободителното движение в Македония в Историческия факултет на Софийския университет до 1989 г. Избрана е за чуждестранен член на Българската академия на науките през 1987 г. Двадесет години по-късно става доктор хонорис кауза на Софийския университет.
През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България, която обхваща събитията в периода от 1392 до 1885 г.
Известна става обаче с книгата си за Левски – „Апостолът на свободата“, която излиза през 1967 г. В посвешщението си към нея тя пише „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“. Творбата ѝ е преведена на български от Иван Градинаров през 1970 г. и преиздавана неколкократно.
През 1978 г. излиза изследването ѝ за Гоце Делчев – „Свобода или смърт“, с което тя става доктор на историческите науки. Следва трудът ѝ за Яне Сандански – „За свобода и съвършенство“.
Британската писателка и историчка Мерсия Макдермот, която даде гласност на делото на Левски по света, е починала дни преди да навърши 96 години.
- Реклама -
За кончината на „приятелката на българите“ и „по-българка от българите“, както бе наричана, съобщи бившият заместник-кмет на София по културата Тодор Чобанов на страницата си във „Фейсбук“.
Мерсия Макдермот е родена на 7 април 1927 г. в Плимут, Девън, Великобритания. Баща ѝ – Джефри Палмър Адсхед е капитан хирург от Кралския военноморски флот, а майка ѝ – Олив Мей Орме е учителка. Поради работата на баща си във флота прекарва част от ранните си години в Китай, където се научава за говори и пише на мандарин.
Мерсия Макдермот завършва руска филология в Оксфордския университет през 1948 г.
През лятото на 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в бивша Югославия и там за първи път установява контакти с българи, сред които е и поета Павел Матев.
Води курс за българското националноосвободителното движение в Македония в Историческия факултет на Софийския университет до 1989 г. Избрана е за чуждестранен член на Българската академия на науките през 1987 г. Двадесет години по-късно става доктор хонорис кауза на Софийския университет.
През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България, която обхваща събитията в периода от 1392 до 1885 г.
Известна става обаче с книгата си за Левски – „Апостолът на свободата“, която излиза през 1967 г. В посвешщението си към нея тя пише „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“. Творбата ѝ е преведена на български от Иван Градинаров през 1970 г. и преиздавана неколкократно.
През 1978 г. излиза изследването ѝ за Гоце Делчев – „Свобода или смърт“, с което тя става доктор на историческите науки. Следва трудът ѝ за Яне Сандански – „За свобода и съвършенство“.
