На 13 февруари 2016 г. светът загуби една от най-емблематичните фигури в българския футбол – Трифон Иванов. За семейството му тази дата остава най-тежката в живота им. Девет години след смъртта на легендарния защитник, неговата дъщеря Галина Трифонова Иванова дава първото си интервю пред „24 часа“, разкривайки емоциите, спомените и тежестта на загубата.
„Всеки 13-ти е математика – броим дните, докато се видим отново“
В навечерието на деветата годишнина от смъртта на Железния защитник, Галина признава, че всеки 13-ти ден от месеца е тежко изпитание за семейството.
„От 2016 година, та до днес, всеки ден смятаме. Колко дни минаха, колко ни взе, колко ни даде… и колко още ни остава, докато се видим отново.“
Тя разказва, че на тази дата избягва телефона си и предпочита да бъде около децата си, вместо да мисли за това, че вече девет години баща ѝ го няма.
Последният разговор с Трифон Иванов
Галина споделя, че ден преди трагедията си пишат до късно, разменят си снимки и видеа. Последното съобщение от Трифон Иванов към нея остава вечно запечатано в съзнанието ѝ:
„Айде, моето момиче, и умната, чуваме се.“
На 13 февруари сутринта телефонното обаждане, което никога няма да забрави, променя всичко.
„Вдигнахме, в просъница чух: „Баща ти е починал“. От този момент нататък изгубих сигнал. Обадих се само на мама… и оттам нататък изгубих и цвят, и картина, и звук. Всичко угасна в мен.“
Най-скъпите моменти с баща ѝ
За Галина всяка минута, прекарана с Трифон Иванов, е безценна.
„Най-скъпото днес навярно е нощта срещу 24 януари 1990 г., когато Бог избра Трифон Иванов да бъде мой баща!“
Тя си спомня колко често е отсъствал, но когато се прибирал у дома, това винаги било пълно щастие.
„Най-много обичах, когато тати се прибираше. Звукът на паркиращата кола в двора, коженото яке на закачалката, ароматът на цигари вкъщи… Това бяха мигове на щастие.“
Какъв баща беше Трифон Иванов?
Легендарният защитник държал на дисциплината и реда у дома.
„Няма да се карате със сестра си“ – това беше най-често повтаряното изречение от него.“
Въпреки бунтарския му характер, за децата си той бил просто „тати“, който винаги намирал време за тях, въпреки че извън дома му винаги е имало навалица от приятели, фенове и познати.
Футболът обаче не бил тема на разговор вкъщи.
„Не помня да ни е разказвал или говорел за футбол. Бяхме двете му принцеси и може би това беше причината. За нас беше достатъчно гадно, че все куцаше, все имаше някъде нещо, което разтриваше.“
„Трифон Иванов показа на света що е то България“
Галина разказва, че баща ѝ винаги е бил човек на първо място, а след това футболист.
„Без значение кой футболист е срещу него на терена или кой от собствениците е в съблекалнята – баща ми винаги първо е бил човек и после играч!“
Според нея, неговата упоритост, честност и бунтарски дух са го направили легенда на България.
„Показваше на света що е то България – със сърце, с характер, с борбеност. Това не беше бунт, това беше приказката за Вълка!“
Футболното наследство в семейството
Синът на Галина, Красимир, върви по стъпките на дядо си и вече играе футбол с номер 3.
„Тук му казват „Онова с номер 3“. Дали прилича на него, дали е наследство – не зная, но за мен той е моят Трифон Иванов.“
Последният подарък на Трифон Иванов – Никол
Дъщерята на Галина, Никол, е родена малко преди баща ѝ да си отиде.
„Каза, че е кръстена на него и няма проблем, щом в Германия така ги пишат отзад напред. И покрай майтапа стана истина.“
Какво ѝ завеща Железният защитник?
На въпроса какво е наследила от баща си, Галина отговаря без колебание:
„Наследих от баща си живот. И пример как никога не трябва да живееш за другите, а за това, което те прави щастлив – каквото и да е то!“
„Липсва ми 25 часа, 8 дни в седмицата“
Дори девет години след загубата, болката не стихва.
„Никога не съм си представяла, че баща ми утре няма да го има.“
Галина признава, че животът без Трифон Иванов е несравнимо труден, но спомените за него остават вечни.