На 27 януари 1944 г. Съветската армия окончателно снема блокадата на Ленинград (дн. Санкт Петербург) – една от най-големите битки и същевременно хуманитарни катастрофи в историята на човечеството.
- Реклама -
На 8 септември 1941 г. вторият по големина град на СССР е напълно обсаден и откъснат от останалите региони на страната. В същия ден при обстрел са унищожени Бадаевските складове за храни. Това обрича жителите на милионния град на глад. За зла беда, зимата на 1941-1942 г. се оказва една от най-студените за последните 400 години. В продължение на месеци температурите падат под -30 градуса.
Смята се, че официално жертвите на блокадата, продължила 872 дни, са между 640 000 и 1,1 милиона души. Руски съд обяви блокадата за геноцид, а посолството на Русия в Германия призова Берлин също да признае такова признание.
Веднага след Победата във Втората световна война градът получава званието „град-герой“. Много блокадници водят дневници, в които записват преживяванията си.
Най-известният от тях е на ученичката Таня Савичева. На 9 листчета тя записва датите на смъртта на членовете на своето семейство:
28 декември 1941 година. Женя умря в 12 часа сутринта.
Баба умря на 25 януари 1942 година, в 3 часа през деня.
Льока умря 17 март в 5 часа сутринта.
Чичо Вася умря на 13 април в 2 часа.
Чичо Льоша – 10 май в 4 часа през деня.
Мама – 13 май в 7.30 сутринта.
Савичеви умряха.
Умряха всички.
Остана само Таня.
Сред другите емблеми на блокадата на Ленинград са Пискарьовското гробище, където почиват над 600 000 жертви, табелата на бул. „Невский проспект“, гласяща „Граждани, при артилерийски обстрел тази страна на улицата е най-опасна“, Седмата симфония на Дмитрий Шостакович, гръмнала от Ленинградската симфония на 9 август 1942 г., блокадният хляб, раздаван на гражданите с купони, унищожената и по-късно възстановена напълно Кехлибарена стая от Екатерининския дворец и „Пътят на живота“ през Ладожкото езеро.
След снемането на блокадата, на 27 януари 1944 г. е пусната заря – първата в Съветския съюз, извън Москва, след началото на войната.
На 27 януари 1944 г. Съветската армия окончателно снема блокадата на Ленинград (дн. Санкт Петербург) – една от най-големите битки и същевременно хуманитарни катастрофи в историята на човечеството.
- Реклама -
На 8 септември 1941 г. вторият по големина град на СССР е напълно обсаден и откъснат от останалите региони на страната. В същия ден при обстрел са унищожени Бадаевските складове за храни. Това обрича жителите на милионния град на глад. За зла беда, зимата на 1941-1942 г. се оказва една от най-студените за последните 400 години. В продължение на месеци температурите падат под -30 градуса.
Смята се, че официално жертвите на блокадата, продължила 872 дни, са между 640 000 и 1,1 милиона души. Руски съд обяви блокадата за геноцид, а посолството на Русия в Германия призова Берлин също да признае такова признание.
Веднага след Победата във Втората световна война градът получава званието „град-герой“. Много блокадници водят дневници, в които записват преживяванията си.
Най-известният от тях е на ученичката Таня Савичева. На 9 листчета тя записва датите на смъртта на членовете на своето семейство:
28 декември 1941 година. Женя умря в 12 часа сутринта.
Баба умря на 25 януари 1942 година, в 3 часа през деня.
Льока умря 17 март в 5 часа сутринта.
Чичо Вася умря на 13 април в 2 часа.
Чичо Льоша – 10 май в 4 часа през деня.
Мама – 13 май в 7.30 сутринта.
Савичеви умряха.
Умряха всички.
Остана само Таня.
Сред другите емблеми на блокадата на Ленинград са Пискарьовското гробище, където почиват над 600 000 жертви, табелата на бул. „Невский проспект“, гласяща „Граждани, при артилерийски обстрел тази страна на улицата е най-опасна“, Седмата симфония на Дмитрий Шостакович, гръмнала от Ленинградската симфония на 9 август 1942 г., блокадният хляб, раздаван на гражданите с купони, унищожената и по-късно възстановена напълно Кехлибарена стая от Екатерининския дворец и „Пътят на живота“ през Ладожкото езеро.
След снемането на блокадата, на 27 януари 1944 г. е пусната заря – първата в Съветския съюз, извън Москва, след началото на войната.
Унгарският министър на строителството и транспорта Янош Лазар предизвика остра политическа и обществена реакция след изказване, в което определи ромската общност като „вътрешен трудов...
Украйна иска да образува дело и да започне наказателно преследване срещу президента на Беларус Александър Лукашенко, пише украинското издание „Европейска правда“, цитирано от РИА...
Френският президент Еманюел Макрон ще приеме утре на работен обяд министър-председателя на Дания Мете Фредериксен и премиера на Гренландия Йенс Фредерик Нилсен, съобщи Елисейският...
