Политическата криза в страната продължава да се задълбочава, а конституционните промени, свързани с избора на служебен министър-председател, създават сериозни институционални пречки.
Това стана ясно от коментара на политолога Теодор Славев пред „Евроком“ по повод отказа на Рая Назарян да заеме поста на служебен премиер и последвалите политически турбуленции.
Според анализатора, въпреки усложнената ситуация, държавата ще намери начин да излъчи служебен кабинет, но големият въпрос остава дали предстоящите предсрочни избори ще предложат устойчиво решение на кризата.
Капанът на „домовата книга“ и конституционните пречки
Основният проблем, пред който е изправено управлението, е силно ограниченият кръг от лица, от които президентът може да избира служебен премиер – така наречената „домова книга“. Славев посочва два конкретни конституционни казуса. Първият е свързан със статута на Андрей Гюров, където има висяща процедура пред Съда на ЕС, а вторият е хипотезата, при която всички потенциални кандидати откажат поста.
Въпреки напрежението, политологът не очаква да се стигне до намеса на Конституционния съд поради отказ на всички кандидати, визирайки опита на вицепрезидента. „Илияна Йотова е опитен политик със своите контакти. Тя е системен човек, според мен. Не мисля, че ще тръгне към рискови ходове“, коментира Славев.
Относно диалога между институциите, той отбеляза позитивния тон между президента и председателя на Народното събрание, но бе категоричен в критиката си към начина, по който бяха извършени промените в основния закон. Според него Рая Назарян основателно критикува разпоредбите, но припомни, че тя е сред вносителите им.
„Проблемът с положението с домовата книга не е в самия механизъм, затова от кой обсег лица президентът може да избира служебен министър-председател, а фактът, че парламентът кадрува и набързо ги назначи, базирани само на партийна лоялност и лоялност към олигархични кръгове, това е проблемът“, заяви политологът и допълни: „Ако тези хора, които бяха избирани за различните позиции, са независими експерти, професионалисти, които имат обществено доверие, ние нямаше да сме тук до днес, за да мислим кой служебен министър-председател дали няма да използва властта си, за да бъде в полза на една или друга партия по време на изборите.“
Новият играч: Проектът на Румен Радев
На фона на партийната фрагментация, все по-отчетливо се говори за възможността президентът Румен Радев да навлезе пряко в политическия живот. Според Славев, малките партии като „Величие“, МЕЧ и БСП реагират противоречиво, приветствайки Радев на терена, въпреки че той е техен пряк конкурент за електорат.
Анализаторът прогнозира сериозно разместване на пластовете, ако държавният глава реализира политически проект. Той направи паралел с предишни избори, когато българите са търсили инструмент за демонтиране на „олигархичния модел“.
„Сега Радев идва третия път с тази заявка и моите очаквания са, че той може да направи електорален пробив и на база на моделите на гласуване досега на българското общество, аз очаквам да е първа политическа сила“, прогнозира Теодор Славев.
Три ключови теми за вота
Политологът очерта три основни сюжетни линии, които ще доминират в предстоящата кампания:
- Демонтиране на олигархичния модел: Тема, актуална от 2021 г., която включва решаване на проблемите с изтеклите мандати във Висшия съдебен съвет и прокуратурата.
- Външна политика: Нарастващ интерес на обществото към геополитическите процеси, но с условието външната политика да служи на националните интереси и сигурността, а не да се използва за футболно агитиране.
- Социално-икономически въпроси: Проблемите с държавния бюджет и напрежението в различни сектори, за които синдикатите вече дават заявки за готовност за протести.
В заключение Славев изрази очакване за повишаване на избирателната активност при поява на нов силен играч, но предупреди, че кампанията няма да бъде чиста.
„Очаквам кампанията обаче да не мине в духа на фейрплей, да бъде по-мръсна с традиционните неща, които ние сме виждали, включително компромати“, заяви той, но уточни, че не очаква да се стигне до арести на политически опоненти, тъй като това би имало обратен ефект.