През 1986 г. двама братя от Лахор, Пакистан, поставят началото на нова ера в технологиите, без дори да подозират мащаба на своето творение. Амджад и Басит Алви създават „Брейн“ (Brain/Мозък) – код, който неволно подлудява студенти в САЩ, разпространява се като горски пожар и става причина за раждането на антивирусния софтуер. Всъщност първоначалният замисъл на вируса не е злонамерен. Той не краде и не унищожава данни, а служи като форма на защита на авторското право. Ако някой копира дискетата с медицинския софтуер на братята без да плати, получава и „Брейн“. Създателите му дори оставят имената и адреса си в кода, за да може потребителите да се свържат с тях за „ваксинация“.
Първият сигнал за глобалния хаос идва късно една зимна нощ с телефонно обаждане до дома на семейство Алви в Лахор. Журналистка от университетско списание в Маями, Флорида, търси създателите на „пакостлива компютърна програма“, която създава проблеми на студентите. Когато Амджад вдига телефона, полузаспал, чува въпроса: „Здравейте, мога ли да говоря с Амджад или Басит Алви?“. Разговорът е труден не само заради часовата разлика, но и заради езиковата бариера. „Моят английски не е много добър“, признава по-късно Амджад. Отнема му време да осъзнае, че журналистката говори за кода, който той и по-малкият му брат са написали месеци по-рано за операционната система на Microsoft. Основният въпрос в главата му е: „Как, по дяволите, е попаднала на това?“.
Това се случва в епоха, далеч преди интернет да свърже света по начина, който познаваме днес. През 1986 г. връзките между компютрите са ограничени предимно до учени и изследователски организации в САЩ, Европа и Япония. Персоналните компютри IBM работят с MS-DOS, а данните се пренасят на 13-сантиметрови дискети с капацитет 160 килобайта. Именно на такъв носител Амджад записва „Brain Virus“, който се превръща в първата компютърна зараза от такъв мащаб. По неведоми пътища копие от тази дискета достига до Съединените щати и десетки други държави, като саморазмножаващият се код автоматично се копира върху нови носители.
Епидемията засяга университетите в Питсбърг, Пенсилвания, Делауеър и Университета „Джордж Вашингтон“. Вирусът забавя системите на вестник „Providence Journal-Bulletin“ и достига дори до търговски терминали в Хонконг и лични компютри в Австралия. Оценките сочат, че между 1986 и 1989 г. „Брейн“ е заразил над 100 000 компютъра, като само в Университета „Джорджтаун“ засегнатите машини са 10 000. Откриването на виновниците е лесно, тъй като Амджад е оставил координатите си в самия код със съобщението: „ДОБРЕ ДОШЛИ В ПОДЗЕМИЕТО… Пазете се от този вирус… Свържете се с нас за ваксинация“.
Въпреки че „Брейн“ е доброкачествен и не изтрива данни, той отваря кутията на Пандора. В рамките на няколко месеца се появяват имитатори и нови варианти, които използват същата логика за нанасяне на реални щети. Базирана в САЩ организация отбелязва, че вирусните инфекции скачат от 3000 в началото на 1988 г. до около 30 000 в края на същата година. „Просто си показвахме уменията един на друг и се опитвахме да идентифицираме уязвимости в DOS системата. Не мислех, че ще стане толкова голямо“, споделя Амджад. Въпреки скромността му, през септември 1988 г. братята са на корицата на списание Time.
Появата на „Пакистанския мозък“ вдъхновява създаването на цяла нова индустрия. Сред впечатлените от кода е софтуерният инженер Джон МакАфий. „Прочетох една история в ‘San Jose Mercury News’ и си казах ‘как, по дяволите, са го направили?’“, спомня си той. МакАфий, който по това време управлява компютърна фирма, нарича идеята „гениална“, защото „Никой никога не се беше сетил да използва софтуер, който да действа като вируси“. Той изучава „Брейн“ и създава програма за борба с него, която публикува в своя електронен бюлетин. „Две седмици по-късно имах милион потребители“, казва МакАфий. Така се ражда първият комерсиален антивирусен софтуер, носещ неговото име.
Пътят на Амджад към програмирането започва далеч от големите технологични центрове. Роден през 1962 г. в семейството на лекар, той е насърчаван да чете от малък. Въпреки че баща му искал да стане пилот-изтребител, две книги – една за самолети и една за електронни експерименти – променят съдбата му. „Просто се запалих по електрониката“, обяснява той. Липсата на компоненти в Пакистан през 70-те години го принуждава да бъде изобретателен, а достъпът до техническа литература е възможен благодарение на библиотеката на Британския съвет, откъдето той преписва схеми на ръка. В началото на 80-те години Амджад отваря сервиз за компютри „Brain Services“, където ремонтира машини и по-късно започва да сглобява собствени конфигурации.
Самата идея за вируса идва от модифициране на по-стари програми и концепцията за многозадачност. „Брейн“ е вирус за „boot“ сектора, който се зарежда в паметта още преди операционната система, което го прави изключително труден за откриване и премахване за времето си. Експертът по киберсигурност Джийн Спадафорд го описва като сложен, тъй като използва преместване на буут сектора, вместо просто презаписване. И въпреки споровете дали други програми като „Elk Cloner“ от 1982 г. не са първите, Джон МакАфий е категоричен в оценката си: „Първият вирус беше пакистанският ‘Брейн’. Повярвайте ми. Преди това нямаше вируси… Това не беше идея, която можеше да ви дойде на ум, ако не я бяхте виждали“.