Будизмът не допуска самоволното прекратяване на живота като духовен път, нито го свързва с духовно израстване, по-добра карма или по-висше прераждане. Това беше категоричното послание в студиото на „Здравей, България“, където гостуваха музикантът Костадин Георгиев – Калки и специалистът по тибетска медицина Александра Алексиева, във връзка с трагичния случай край „Петрохан“ и откритите тела край връх Околчица.
От позицията на будистката организация „Диамантен път“, която е единствената официално регистрирана будистка институция у нас, беше подчертано, че твърденията, според които самоубийството може да бъде форма на духовно развитие, са напълно несъвместими с будисткото учение. В цитирана декларация се посочва, че подобни внушения представляват грубо неразбиране на концепцията за карма и изопачават хуманистичната традиция на будизма.
Будистката общност призова медиите и обществото да избягват определения като „будистка секта“ или „будистки ритуали“, както и внушения, които стигматизират вярващите. Подчертано бе, че будизмът насърчава отговорност, състрадание и грижа за живота, а не бягство от него чрез разрушителни действия.
Повод за дискусията станаха разпространени кадри от стая в хижата край „Петрохан“, в която се виждат картини, символи и религиозна литература. Гостите в студиото коментираха видяното като специалисти по източна философия.
Според Костадин Георгиев – Калки на кадрите се разпознава традиционна тибетска иконография, известна като танки – ръчно изработени религиозни изображения, еквивалент на християнските икони, представящи духовни учители и светци, чиито учения и днес се изучават в манастири в Тибет, Индия и Непал.
Александра Алексиева, рехабилитатор и специалист по тибетска медицина, живяла дълго време в Индия, също отбеляза, че показаните книги и изображения са обичайни за хора, интересуващи се от будизъм. По думите ѝ обаче част от рисунките, показани в кадрите, нямат връзка с будистката философия и не следва да бъдат свързвани с нея.
Калки посочи като пример книгата „Пътят на Бодхисатва“, едно от основополагащите произведения в будистката традиция, която може да бъде намерена в библиотеката на всеки човек, интересуващ се от източна философия, без това да означава наличие на крайни или опасни идеи.
В разговора категорично бе отхвърлена тезата, че будизмът оправдава отнемането на живот. Калки припомни, че в основата на учението стои законът за причината и следствието, според който всяко действие има последствия, отразяващи се в кармата, а човешкият живот се разглежда като изключително ценен шанс за духовно развитие.
„Авторска религия“ и отклонение от учението
В разговора бе засегнат и въпросът за възгледите на Иво Калушев, който според цитирана информация се е отдалечил от автентичната будистка философия, като е променил рамката на своите практики – процес, който някои определят като опит за създаване на „авторска религия“ или култ, без връзка с класическия будизъм.
Калки изрази и лични съмнения относно официалната версия за убийствата, като отбеляза, че според него има редица нелогични моменти, но отказа да навлиза в детайли, за да не допринася за допълнително напрежение в обществото.
И двамата гости бяха категорични, че трагедията край „Петрохан“ не бива да се обвързва с будизма като религия, тъй като философските идеи могат да бъдат интерпретирани по различни начини, но това не означава, че представляват самото учение. Както подчерта Александра Алексиева, в историята неведнъж са извършвани жестокости „в името на религията“, без това да отразява истинските ѝ ценности.