Изследователи от Германия са установили, че напрегнатият ден в службата води до промени в гласа, пише „Дейли мейл“, позовавайки се на публикация в сп. „Сайколоджикъл сайънс“, цитирани от БТА.
- Реклама -
За целите на проучването авторите му от университета на Саарланд са анализирали записи на разговори, проведени вечерно време. Резултатите показват, че след напрегната работа хората говорят по-бързо и по-силно.
Изследването е обхванало 111 души на възраст между 19 и 59 години. Участниците е трябвало в продължение на една седмица да оценяват колко труден е бил работният им ден и да записват вечерните си разговори.
Изследователите обясняват, че стресът активира симпатиковата нервна система, което води до производството на хормони като кортизол и адреналин. Това от своя страна предизвиква бронходилатация – отваряне на дихателните пътища и учестяване на дишането, което може да повиши интензивността или силата на гласа и скоростта на говора.
Учените се надяват, че откритието им може да се използва, за да помогне на хората да следят всекидневните си нива на стрес, за да ги контролират по-добре. Според тях записите на гласа биха били обективен показател, който не зависи от това дали човек е забелязал колко е стресиран.
„Като се има предвид, че стресът е универсална причина за здравословни проблеми, технологията може да помогне за ранното му откриване, което да доведе до подобряване на благосъстоянието на хората“, казват в заключение изследователите.
Изследователи от Германия са установили, че напрегнатият ден в службата води до промени в гласа, пише „Дейли мейл“, позовавайки се на публикация в сп. „Сайколоджикъл сайънс“, цитирани от БТА.
- Реклама -
За целите на проучването авторите му от университета на Саарланд са анализирали записи на разговори, проведени вечерно време. Резултатите показват, че след напрегната работа хората говорят по-бързо и по-силно.
Изследването е обхванало 111 души на възраст между 19 и 59 години. Участниците е трябвало в продължение на една седмица да оценяват колко труден е бил работният им ден и да записват вечерните си разговори.
Изследователите обясняват, че стресът активира симпатиковата нервна система, което води до производството на хормони като кортизол и адреналин. Това от своя страна предизвиква бронходилатация – отваряне на дихателните пътища и учестяване на дишането, което може да повиши интензивността или силата на гласа и скоростта на говора.
Учените се надяват, че откритието им може да се използва, за да помогне на хората да следят всекидневните си нива на стрес, за да ги контролират по-добре. Според тях записите на гласа биха били обективен показател, който не зависи от това дали човек е забелязал колко е стресиран.
„Като се има предвид, че стресът е универсална причина за здравословни проблеми, технологията може да помогне за ранното му откриване, което да доведе до подобряване на благосъстоянието на хората“, казват в заключение изследователите.
