Юридическите пречки пред Андрей Гюров да поеме поста на служебен министър-председател са непреодолими, а случаят му напомня за конституционния прецедент с Кирил Петков.
Това става ясно от анализа на конституционалиста проф. Пламен Киров пред „Епицентър“. В основата на проблема стои статутът на Гюров в Българската народна банка (БНБ) и висящите съдебни производства.
Сагата около позицията на подуправител на БНБ продължава вече значителен период от време. Ключов момент в хронологията е решение № 340 на Управителния съвет на БНБ от 16 юли 2024 г., с което изпълнението на функциите на Гюров е официално спряно. Мотивите за това решение са свързани с установена несъвместимост със заеманата длъжност.
Според констатациите на Управителния съвет, Андрей Гюров не е напуснал търговско дружество в законоустановения срок. Той е предприел тази стъпка едва четири месеца след избора му от Народното събрание, с което е пропуснал изричното изискване на закона за отстраняване на несъвместимостта.
Според проф. Киров става дума за класически случай на нарушение поради недоглеждане, подобно на казусите с новоизбрани кметове, които пропускат да излязат от фирмите си. Съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС) и Конституционния съд е категорична в такива ситуации – наличието на несъвместимост е основание за предсрочно прекратяване на мандата.
На второ място, Управителният съвет на БНБ е отчел нарушение на Закона за БНБ поради участието на Гюров в управлението на две неправителствени организации на обществени начала.
Макар и безвъзмездно, подобно участие изисква предварително разрешение от Управителния съвет за преценка на конфликт на интереси – процедура, която не е била спазена.
Решението за отстраняването му е обжалвано пред Върховния административен съд. Вместо бързо произнасяне по фактите обаче, съдът е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно независимостта на централните банки.
Този ход на практика блокира прилагането на националното законодателство, докато се чака тълкуване на европейското право, което според експертите има по-скоро периферно отношение към конкретния казус.
Въпреки че мандатът на Гюров формално не е прекратен от парламента, той не отговаря на условията за служебен премиер.
Функциите му в БНБ са спрени, а законът е категоричен: ако управител или подуправител на централната банка приеме да стане служебен премиер по чл. 99, ал. 5 от Конституцията, той трябва да подаде оставка.
Предвид факта, че Гюров обжалва отстраняването си, приемането на премиерския пост би било в логическо противоречие с действията му до момента.
Проф. Пламен Киров прави директен паралел с назначаването на Кирил Петков за служебен министър при наличие на двойно гражданство – акт, който впоследствие беше обявен за противоконституционен. Според конституционалиста държавата не бива да рискува с ново експериментиране с „особеното“ положение на Андрей Гюров.
„Не е необходимо да настъпваме два пъти една и съща мотика“, обобщава ситуацията проф. Киров.
