Народен представител от „Възраждане“ алармира за подготвян регламент на Европейския съюз, който застрашава дигиталната неприкосновеност на гражданите и цели премахване на анонимността в интернет.
Ангел Славчев, който е депутат в 50-ото и 51-вото Народно събрание и експерт по киберсигурност, изрази сериозни притеснения относно така наречения „чат контрол“ в ефира на Евроком и предаването „Делници“.
Според Славчев, под предлог за защита на децата от насилие, европейските институции подготвят законодателство, което ще позволи масово следене на личната комуникация. Той обясни, че новият регламент предвижда сканиране на „всяко едно съобщение, което ти изпращаш през социалните мрежи, приложенията, които използваме на телефона за комуникация“, както и записване на снимковия материал в бази данни.
По-тревожният аспект на предложението, според депутата, е изискването за идентификация. За да се използват приложения като Viber, Messenger или електронна поща, потребителите ще трябва да се легитимират чрез лична карта, лицево разпознаване или биометрични данни. „Тук изчезва анонимността“, категоричен бе Славчев, допълвайки, че това отваря врата за злоупотреби и хакерски атаки.
Двоен стандарт за бюрократите
В разговора бе засегнат и въпросът кой ще бъде изключен от този масов мониторинг. Славчев разкри, че докато обикновените граждани ще бъдат обект на проверки, служителите в европейските институции ще останат недосегаеми.
„Всички бюрократи, които работят в Брюксел, в Европейския парламент и в Европейската комисия, няма да бъдат проверявани“, заяви той, потвърждавайки, че евродепутатите също попадат в групата на защитените от следене лица.
Ниво на киберсигурност в България
Като заместник-председател на парламентарната комисия по електронно управление, Славчев очерта мрачна картина за състоянието на информационната сигурност в българската администрация. По думите му, ако трябва да се оцени нивото по десетобалната система, България се намира на „0,5“.
Той даде шокиращ пример за дигиталната култура в държавните учреждения: „В държавната администрация все още може да отидеш и да видиш паролите за компютъра, за да си влезеш на компютъра, залепени на листче върху монитора“. Депутатът подчерта, че липсата на адекватно обучение и остарелите практики правят страната изключително уязвима.
Славчев коментира и внесения на 12 декември 2024 г. закон за киберсигурност, срещу който „Възраждане“ възразява. По време на организирана кръгла маса на 14 януари 2025 г., IT секторът е определила текстовете като „свръхрегулация“. Според депутата, новите изисквания биха принудили телекомуникационните оператори да инвестират над 8 милиарда евро в нова техника през следващите години – разход, който неизбежно ще бъде платен от крайните потребители чрез повишаване на цените.
Дигиталното евро и земеделието
Освен дигиталния контрол, разговорът засегна и икономическите теми. Славчев изрази мнение, че въвеждането на дигиталното евро има за цел да ограничи плащанията в брой и да увеличи контрола върху финансите на гражданите. Той направи паралел с възможността за блокиране на банкови карти по административен път.
По отношение на споразумението с Меркосур, депутатът беше категоричен, че то ще нанесе тежък удар върху българското и европейското земеделие. Той посочи, че докато българските производители спазват строги регулации, които оскъпяват продукцията, вносът от трети страни подбива пазара с дъмпингови цени. „Този един килограм домати струва 20 стотинки“, даде пример той за цените в съседни държави извън ЕС, като подчерта, че подобна конкуренция е убийствена за родните производители.