Законодателните промени, свързани с осигуровките за втора пенсия при родените след 1960 година, бяха приети от НС на първо четене. Те предвиждат т.нар. мултифондов модел в допълнителното пенсионно осигуряване.
Предвижда се създаването на подфондове с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен, съобразени с жизнения цикъл на осигурените лица. Според проекта хората до петдесетгодишна възраст ще бъдат насочени към динамичен подфонд, след навършването на тази възраст към балансиран, а три години преди пенсиониране към консервативен, който цели да запази натрупаните средства.
Законопроектът предвижда и замяна на механизма за гарантиране на минималната доходност с пазарен показател, който ще се изчислява и публикува от Комисията за финансов надзор.
Планира се постепенно намаляване на удръжките, събирани от пенсионно-осигурителните дружества и въвеждането на двукомпонентна такса, обвързана с инвестиционните резултати.
Сред предложенията са също създаване на фондове за изплащане на пожизнени пенсии и разсрочени плащания, както и разширяване на кръга на наследниците, които могат да получават средства при смърт на осигурено лице или пенсионер.
По време на дебатите заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев заяви, че основната цел на реформата е да позволи на осигурените лица да избират начина, по който се управляват техните пенсионни спестявания – според толерантността към риска и възрастта. Той подчерта, че новите правила предвиждат по-високи капиталови изисквания и разширяване на допустимите инвестиции, което според правителството ще доведе до по-голяма доходност и стабилност на системата.
„Организацията за икономическо сътрудничество и развитие отбеляза, че действащият гаранционен механизъм за минимална доходност води до негативно въздействие върху възможностите на дружествата да реализират по-висока доходност от инвестиции и да осигуряват по-адекватни пенсии, поради което предлагат да се премахне“, посочи Ананиев.
Подкрепа за законопроекта изрази и депутатът Даниел Лорер от ПП-ДБ, който отбеляза, че публично-частните партньорства могат да създадат нови възможности за инвестиции на пенсионните фондове в инфраструктурните проекти и да повишат доходността на осигурените лица:
„За всеки един от нас това вещае по-високи доходи от втория стълб на пенсията“.
Хасан Адемов от АПС заяви, че законопроектът защитава интересите на осигурените лица и въвежда по-добър баланс между осигурители и осигурени:
„С наредба на Комисията за финансов надзор се предлага да бъдат повишени изискванията към осигурителните посредници“.
Законопроектът срещна и сериозна критика. Депутатът от „Възраждане“ Димо Тренчев посочи:
„Защото същите тези регулатори, в които вие вярвате, трябваше да защитават и това да нямаме фалити на банки, но КТБ фалира, нали така“.
Критична бе и позицията на БСП. Нина Димитрова определи предложените промени като рисков експеримент с пенсионните средства на милиони българи:
„Гражданите преди печалбите, пенсията не е инвестиционен продукт“.
Законопроектът предвижда новите правила да влязат в сила от 1 януари догодина, ако бъдат окончателно приети от парламента.