Индексът на обществено напрежение в България продължава да расте и за последното тримесечие на 2025 г. достига стойност 6,76 – което според критериите в скалата означава „висок, трудно контролируем риск“.
Данните са от съвместното изследване на Центъра за анализи и кризисни комуникации (ЦАКК) и социологическа агенция „Мяра“.
За сравнение – през третото тримесечие на същата година индексът беше 6,09, което показва отчетливо засилване на напрежението.
Политическата нестабилност, протестите около държавния бюджет, нарастващото недоверие в институциите и страховете за личното благосъстояние очертават тревожна картина за обществената среда у нас.
Какво стои зад тези данни, как се натрупва напрежението и има ли изход от спиралата на недоверие?, коментира пред БНР доц. д-р Александър Христов от ЦАКК.
„Резултатите показват на първо място нарастване на общественото напрежение спрямо предишен период. Това е свързано с по-високата степен на изнервеност. А това от своя страна кара хората да реагират по-остро на събития от политическия и икономическия живот, дори и на някакви битови събития“, заяви доц. Христов.
„Трябва да отбележим, че динамиката на напрежението е много голяма и въпреки очевидния пик, който беше достигнат в началото и средата на декември с протестите, с дискусиите около бюджета, с доста директно и грубиянско отношение от страна на част от управляващите.
На този пик сравнително бързо беше реагирано с подадената оставка и по-нататъшните действия. Предстои да видим какво ще се случи с това напрежение в първите месеци на 2026 година и дали текущите политически събития могат да донесат повече успокоение или точно обратното – да интензифицират напрежението у хората“, каза той.
Според експерта, независимо от подадената оставка, най-силният генератор за напрежение, съответно за потенциални кризи остава всичко, свързано с личното и общественото благосъстояние, както и несправянето с различни инциденти, които бих могли да застрашат живота и здравето на хората.
„Най-важното в такава ситуация е да има хоризонт. Колкото по-ясен и по-консенсусен хоризонт има за развитието на страната ни напред, толкова по-голяма сигурност чувстват хората. Проблемът в този момент, е че политическата ситуация не само в страната, а и в света, не предполага съществуването на такъв хоризонт„, обясни доц. Христов.
„Това, което се случва с бившия вече президент, показва една много ясна заявка за нещо голямо, което за кратко или за по-дълго може да внесе някакво успокоение. Не казвам, че очакванията ще бъдат оправдани или излъгани, не знаем какво ще се случи. Но ако надеждите от пореден спасител бъдат разбити, напрежението може да избухна с нова сила, да не кажа и с по-голям интензитет“, каза още той.