Възрастта за пенсиониране няма да се повишава извън заложения график до 65 години, въпреки препоръките на международните институции. Генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Матиас Корман и Международният валутен фонд (МВФ) призоваха страната да увеличи годините за труд заради застаряващото население.
България няма да приеме съвета по две основни причини. Първата е действащата реформа от 2015 г., според която възрастта за мъже и жени се изравнява на 65 години плавно до 2037 г. Втората причина е ниската продължителност на живота у нас, която е сред най-кратките в Евросъюза.
Мъжете в България живеят средно 14,6 години след навършване на 65-годишна възраст, а жените – 18,8 години. За сравнение, в ЕС тези показатели са съответно 18,3 и 21,8 години. В държави като Италия и Дания, където пенсионната възраст е по-висока, хората живеят между 18 и 22 години след края на трудовата си кариера.
Населението в трудоспособна възраст е намаляло с 19,1% за десетилетие, показва анализ на Икономическия и социален съвет (ИСС). Медианната възраст на работната сила се е повишила от 41,5 години през 2010 г. до 45,7 години през 2024 г. Една четвърт от работещите българи вече са във възрастовата група над 55 години.
Броят на работещите пенсионери се е удвоил за последните две десетилетия. От 49 700 души през 2003 г., те са достигнали 120 000 през 2024 г., като тенденцията за оставане на пазара на труда се запазва.
Средната пенсия в страната е 466,04 евро, докато в държавите от ОИСР тя варира между 1000 и 1500 евро. При мъжете у нас средната сума е 548,71 евро, а при жените – 409,52 евро. Данните на НОИ сочат, че таванът от 1738,40 евро се получава от 8889 души.
Коефициентът на заместване на дохода нараства до 54,3% през 2023 г. и 53,3% през 2024 г. Доклад на ОИСР от април 2025 г. отчита, че този показател в България е по-висок от много развити икономики. Това се дължи на факта, че пенсиите у нас не се облагат с данъци и пенсионерите не плащат здравни осигуровки за своя сметка.