Обичайният августовски „дъжд от звезди”, предизвикан от метеоритния поток „Персеиди”, вероятно ще е 5 пъти по-интензивен от обичайното, прогнозират от НАСА.
- Реклама -
Ако обикновено може да се забележат около 100 метеорита в час, тази година те може да са 500, което би го направило най-силния от поне 20 години насам.
„Дъждът от звезди” всъщност се дължи на прашната опашка на кометата „Суифт-Тътъл”. Тя прави една обиколка около слънцето за близо 130 години, като за последно е била толкова близо на 11 декември 1992 г. Причината за доближаването е гравитацията на Юпитер.
„Персеиди”-те могат да се наблюдават след 10 ч. вечерта, но най-голямо количество попада в атмосферата на Земята след полунощ.
Те са останки от кометата, които се йонизират и нагряват при навлизането си в атмосферата, достигайки скорост от 59 км/сек.
Според НАСА през нощта на 11 август светлината на Луната ще пречи на наблюдението на явлението. Лунният залез ще започне около 1 ч. през нощта. Затова най-подходящото време за наблюдение ще е на 12 август след залеза на Луната.
Официално за откривател на метеоритния дъжд се смята белгийският математик, астроном, метеоролог Адолф Кетеле (1796-1874 г.). За това зрелище той съобщава през август 1835 година.
За първи път метеорите, навлизащи в земната атмосфера, са преброени през 1839 година. Тогава те достигат 160 за час.
Обичайният августовски „дъжд от звезди”, предизвикан от метеоритния поток „Персеиди”, вероятно ще е 5 пъти по-интензивен от обичайното, прогнозират от НАСА.
- Реклама -
Ако обикновено може да се забележат около 100 метеорита в час, тази година те може да са 500, което би го направило най-силния от поне 20 години насам.
„Дъждът от звезди” всъщност се дължи на прашната опашка на кометата „Суифт-Тътъл”. Тя прави една обиколка около слънцето за близо 130 години, като за последно е била толкова близо на 11 декември 1992 г. Причината за доближаването е гравитацията на Юпитер.
„Персеиди”-те могат да се наблюдават след 10 ч. вечерта, но най-голямо количество попада в атмосферата на Земята след полунощ.
Те са останки от кометата, които се йонизират и нагряват при навлизането си в атмосферата, достигайки скорост от 59 км/сек.
Според НАСА през нощта на 11 август светлината на Луната ще пречи на наблюдението на явлението. Лунният залез ще започне около 1 ч. през нощта. Затова най-подходящото време за наблюдение ще е на 12 август след залеза на Луната.
Официално за откривател на метеоритния дъжд се смята белгийският математик, астроном, метеоролог Адолф Кетеле (1796-1874 г.). За това зрелище той съобщава през август 1835 година.
За първи път метеорите, навлизащи в земната атмосфера, са преброени през 1839 година. Тогава те достигат 160 за час.
