9 октомври 2024 | 12:47
91
Похлупакът на подземния античен град „Сердика“ има нужда от ремонт. Откакто стъкленият похлупак пази 2000 години история, Ларгото не веднъж се е нуждаел от козметични или по-сериозни поправки. Столичани още си спомнят дъждът, който валеше върху някогашните пътища на антична Сердика през зейналите фуги през 2020 година. Тогава и стъклата на два от общо трите купола бяха спукани.
- Реклама -
Днес, бъдейки в пространството под стъклото, пукнатини нарушават гледката към небето или към фасадата на правителствената сграда отсреща. Отвън пукнатините не изглеждат никак по-добре, загрозявайки изгледа към голямата зала, където често се правят културни събития – концерти, изложби и представяния на книги.
В настоящия си облик Ларгото на София е вече на тийнейджърска възраст. Преди 12 години отдолу беше открита втора свързваща станция на метрото под бул. „Княгиня Мария Луиза“, а пространството – да дава възможност на жители и гости на града да наблюдават отблизо работещите археолози.
В проекта за подземния античен град „Сердика“ бяха вложени над 16 милиона европейски средства, а тогавашният министър на културата Вежди Рашидов му даде името „българския Лувър“.
Похлупакът на подземния античен град „Сердика“ има нужда от ремонт. Откакто стъкленият похлупак пази 2000 години история, Ларгото не веднъж се е нуждаел от козметични или по-сериозни поправки. Столичани още си спомнят дъждът, който валеше върху някогашните пътища на антична Сердика през зейналите фуги през 2020 година. Тогава и стъклата на два от общо трите купола бяха спукани.
- Реклама -
Днес, бъдейки в пространството под стъклото, пукнатини нарушават гледката към небето или към фасадата на правителствената сграда отсреща. Отвън пукнатините не изглеждат никак по-добре, загрозявайки изгледа към голямата зала, където често се правят културни събития – концерти, изложби и представяния на книги.
В настоящия си облик Ларгото на София е вече на тийнейджърска възраст. Преди 12 години отдолу беше открита втора свързваща станция на метрото под бул. „Княгиня Мария Луиза“, а пространството – да дава възможност на жители и гости на града да наблюдават отблизо работещите археолози.
В проекта за подземния античен град „Сердика“ бяха вложени над 16 милиона европейски средства, а тогавашният министър на културата Вежди Рашидов му даде името „българския Лувър“.
