Районът Игналина в Литва губи над половината си население от края на Студената война, а парламентът във Вилнюс определи демографския срив като „екзистенциално предизвикателство“, съизмеримо със заплахата от Русия. На този фон България отчита неочаквано висок коефициент на плодовитост, но населението продължава да намалява заради високата смъртност и ниската продължителност на живота.
Литовският премиер Инга Ругиниене заяви пред The Times, че кризата е достигнала точка, в която се превръща във въпрос на национална сигурност. Броят на жителите в балтийската страна спадна от 3,7 милиона през 1990 г. до 2,9 милиона днес. Прогнозите на ООН сочат свиване с още една четвърт през следващите три десетилетия. Коефициентът на плодовитост е едва 1,1 раждания на жена – един от най-ниските в ЕС.
Въпреки мрачната статистика, Ругиниене отбеляза, че потокът на завръщащите се литовци вече надхвърля емиграцията. Според нея това се дължи на икономическия растеж и условията за отглеждане на деца. Рута Убаревичене, експерт по демография, която се е прибрала от Нидерландия, допълни, че „Брекзит“ и пандемията също са повлияли на решенията за завръщане.
В България картината е различна. Страната има най-високия коефициент на плодовитост в ЕС – 1,8 раждания на жена, но населението се топи с около 80 000 души годишно. Основният проблем остава високата смъртност и ниската продължителност на живота (75,9 години).
Професор Милена Георгиева от БАН посочи пред The Times, че липсват адекватни послания за общественото здраве и превенция. Според Адриан Николов от Института за пазарна икономика стабилизирането на населението минава през овладяване на смъртността и подобряване на здравеопазването.
Икономическата ситуация също играе роля в решението на българите да останат или да се върнат. По данни на Евростат от януари страната вече преминава в средната група по покупателна способност, изпреварвайки Латвия и Естония при корекция спрямо цените на стоките и услугите.
Инициативи като „България те иска“ на Иван Христов и Андрей Арнаудов се опитват да привлекат диаспората обратно. Катрин Маринова, завърнала се след 11 години в САЩ, сподели, че е намерила по-спокоен начин на живот и професионална реализация в София.
Нагласите на хората също се променят. Докато младите литовци оглавяват класациите по удовлетвореност, у нас фокусът е върху сигурността и личното развитие. В началото на годината се разбра, че гражданите търсят повече ред в държавата, професионални успехи и спокойствие, а не само материална стабилност.
Литовското правителство планира да се откаже от директните финансови стимули за раждаемост, които не дават резултат в Полша и Унгария. Вместо това Ругиниене ще се фокусира върху жилищната политика и услугите за семейството.