До 90% достигнаха надценките на храните, прекупвачите крият печалбите зад „търговска тайна“

Надценките на хранителните стоки в българските супермаркети достигат тревожни нива — при млечните продукти те стигат до 90% от цената на едро до крайната в магазина. Това показва проверка на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), извършена сред 50 търговски вериги и дребни търговци в над 500 обекта в страната. За сравнение — в повечето държави от Европейския съюз надценките обикновено варират между 25 и 35%.

В ефира на „Здравей, България“ по NOVA икономистът Юлиан Войнов и председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров коментираха резултатите от проверката, определяйки ги като потвърждение на отдавна известен проблем — непрозрачното ценообразуване и монополната позиция на търговските вериги.

„Производителите говорим за тези надценки вече над седем години, но досега никой не ни обръщаше внимание. Сега КЗК най-сетне потвърждава това, което всички в бранша знаем — че крайните цени са изкуствено завишени“, посочи Зоров.

Той разкри, че производителите не могат да обявяват официално цените, на които продават продуктите си на търговските вериги, защото договорите съдържат клаузи за „търговска тайна“. Това прави невъзможно за потребителите да разберат реалната разлика между доставната и крайната цена.

Според Зоров надценката при кашкавала достига до 90%, при сиренето — до 60%, а при млякото — до 80%. Той подчерта, че неговото предприятие не е променяло цените към веригите от октомври 2022 г., въпреки че цените в магазините растат. „Дори ни искат допълнителни отстъпки всяка година“, допълни той.

Икономистът Юлиан Войнов потвърди констатациите с официални данни: „Цените на млечните продукти у нас са средно с 25% по-високи от средните в ЕС, а покупателната способност на българите е едва 60% от тази на средния европеец“. Според него това е ясен сигнал за нарушена конкуренция и липса на ефективен контрол от страна на държавата.

„Същите вериги третират различно българските и западноевропейските продукти — чуждите концерни получават по-ниски надценки, а върху българските се слага до 90%“, обясни Войнов. Той и Зоров подчертаха, че производителите нямат възможност да договарят условия с веригите, тъй като при опит за прозрачност продуктите им биват сваляни от рафтовете, въпреки платените такси за листване.

Двамата експерти критикуваха и държавните механизми за контрол. По думите на Войнов сайтът за наблюдение на цените на храните, създаден от правителството, е „нефункционален“ и не дава реална информация за разликите между продуктите и марките.

Зоров бе още по-категоричен: „Държавата отлага закона за ограничаване на надценките вече месеци, въпреки че е минал две обществени обсъждания. Защо се бави? Кой се страхува от прозрачността — тези, които трябва да защитават потребителя, или тези, които защитават веригите?“

Резултатите от проверката на КЗК и последвалите реакции отново поставят въпроса за нуждата от реален контрол върху търговските надценки и по-голяма прозрачност на пазара, за да бъдат защитени интересите на българските потребители и производители.