Политическото ръководство на „Да, България“ внесе предложение в Народното събрание, с което настоява Сметната палата да извърши задълбочена проверка на механизмите за определяне и изплащане на бонуси в държавната администрация. Искането, отправено от депутатите от коалицията ПП-ДБ в 51-ото Народно събрание, включва и пълен преглед на възнагражденията в съдебната система.
Настояването е проверката да бъде реализирана чрез два одита на изпълнението на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата. Според вносителите, настоящият фокус на контролния орган е неефективен и пропуска институциите, където се разпределят най-големите допълнителни материални стимули.
Депутатът Ивайло Мирчев изрази остра критика към начина, по който функционират държавните контролни органи в момента.
„Години наред корупционният модел „Борисов-Пеевски“ системно и последователно превърна някои от институциите в машини за репресии и своеобразни бухалки, а други – в имитационни институции. Формално те работят според правомощията и функциите си, но реално просто разходват десетки милиони без полза за обществото“, заявява Ивайло Мирчев.
От „Да, България“ посочват конкретен парадокс в дейността на Сметната палата. Въпреки че институцията е обявила за приоритет проверките за законност при допълнителното материално стимулиране (ДМС) в публичния сектор, избраните обекти за одит са структури с малък финансов обем. Сред тях са Министерството на културата, Министерството на спорта, Комисията за защита на потребителите и седем средни училища в Южна България.
Според Мирчев е недопустимо да се проверяват училища, докато огромните бонуси в ключови агенции и съдебната власт остават скрити от обществото.
„В тези училища изплатените бонуси за година на учителите едва ли надвишават бонусите изплатени само на председателя и зам. председателите на Сметната палата. Мое скорошно проучване установи шампионите по ДМС в публичния сектор – Агенция за социално подпомагане, АПИ, Главна инспекция по труда и Държавен фонд „Земеделие“. Освен това, най-значителен е размерът на изплатените бонуси в съдебната система – ВСС, прокуратурата, които също остават извън обхвата на планираните одити“, подчертава Мирчев.
Позицията на политическата сила е, че с подобен подход държавата пилее милиони за одити с ниска обществена стойност, вместо да контролира големите парични потоци. Мирчев обръща внимание и на критериите, по които се избират обектите за проверка, като съзира риск от политическо влияние.
„Изборът на обекти за одит на изпълнението очевидно и неслучайно обхваща сравнително незначителни организации, вместо ключови институции с висок финансов и обществен риск. Международните стандарти изискват Сметната палата да определя одитната си програма сама и без външно влияние. В критериите за оценка при одитите на изпълнението обаче изрично е включен подкритерий „приоритети на правителството“. Тези приоритети трябва да са обект на одит, а не критерий за избор на одит. Създава се впечатление и реална възможност за определяне на одитите според политическия дневен ред, което противоречи на принципа на институционална независимост“, заключва Мирчев.