Бившият вътрешен министър Бойко Рашков коментира възможността отново да оглави силовото ведомство в рамките на служебен кабинет предвид предстоящите предсрочни парламентарни избори.
В интервю за Евроком той заяви, че макар да не ръководи процеса по подбор, е готов да поеме отговорност в името на честния вот.
По думите му, ако му бъде гласувано доверие, основната му цел ще бъде минимизиране на купения и корпоративния вот – проблем, срещу който е постигнал видими резултати по време на мандата си през 2021 г.
„Ако се вземе решение подобно, бих трябвало да се ангажирам с тази много тежка задача“, заяви Рашков и допълни, че е преценил ситуацията, сравнявайки възможността да бъде депутат или министър. Според него усилията трябва да се насочат там, където ефектът за обществото ще е най-голям.
Той припомни случаи на доказани престъпления срещу политическите права на гражданите и разкритикува остро политически лидери, които неглижират проблема. Рашков даде пример със село в Пазарджишко, където „бившият премиер Борисов се изказа като хулиган пред медиите“ в защита на човек, който впоследствие е осъден на последна инстанция за купуване и продаване на гласове.
Спорът за гласуването в чужбина
По отношение на предложенията за промени в Изборния кодекс, инициирани от „Възраждане“, които предвиждат ограничаване на секциите в страни извън ЕС (визирайки основно Турция) като мярка срещу манипулирания вот, Рашков изрази скептицизъм от правна гледна точка.
„Ние трябва да забраним на известни прослойки от българското общество да гласуват, за да можем да постигнем честни избори, което е в разрез с Конституцията на нашата страна“, коментира бившият министър. Той подчерта, че парламентът има право на регулация, но „не може да лишава български граждани от правото им, което е основно право, да избират и да бъдат избирани“.
Арестът на Борисов и ролята на прокуратурата
Значителна част от коментара на Бойко Рашков бе посветена на работата на правораздавателните органи и казуса със задържането на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Рашков категорично отхвърли тезата, че арестът е бил незаконосъобразен по същество, определяйки пропуските по-скоро като административни грешки в заповедта, сравними с грешка при пътен акт.
Той насочи вниманието към съдържанието на преписката, която според него е била игнорирана от държавното обвинение. „Той беше задържан във връзка с полицейски материали, които бяха над 470 страници“, посочи Рашков и изрази възмущение, че никой не се е поинтересувал от данните за извършени престъпления в тези материали.
Бившият вътрешен министър отправи тежки обвинения към прокуратурата за политическа обвързаност. „ГЕРБ, както и ДПС наскоро, разполагат със собствена политическа прокуратура, която обслужва техните интереси“, заяви той. Според него, ако обвинението е било на място, е щяло да извърши разследване, вместо да „изхвърля в боклука труда на оперативните работници“.
Делото „Барселонагейт“ и имунитетите
Рашков коментира и прекратяването на исканията за сваляне на имунитета на Бойко Борисов по случая „Барселонагейт“. Той припомни, че бившият главен прокурор Иван Гешев публично е заявил наличието на данни за пране на пари – твърдение, което според Рашков съвпада напълно със становището на испанските власти.
„Да отървем Борисов от разследване, това ли е?“, попита риторично Рашков, визирайки действията на наследника на Гешев. Той бе категоричен, че процедурите при спешни действия на МВР не изискват предварително разрешение от прокурор, а само уведомяване в рамките на 24 часа, което според него прави тезите за процесуални нарушения несъстоятелни.
Все още не е приключила процедурата по избор на служебен премиер. След като държавният глава го посочи, той ще има срок от една седмица, за да предложи състав на кабинета. Сред спряганите имена за служебен вътрешен министър са тези на Емил Ганчев и Иван Демерджиев.