Основните хранителни продукти на едро са поскъпнали средно с около 5 евро от началото на годината, показват данни на Координационния център за въвеждане на еврото към правителството. Това съобщи в предаването „Твоят ден“ Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и директор на Координационния център.
По думите му усещането за инфлация е различно при всеки потребител, тъй като зависи от навиците на пазаруване.
„Всеки има собствена инфлация – тя не е обективна, а зависи от това какво купува“, подчерта Иванов.
Най-голям принос за отчетеното поскъпване имат сезонните зеленчуци, които традиционно са по-скъпи през зимните месеци. Най-значителни увеличения са отчетени при:
зелени чушки – 109%,
тиквички – 96%,
червени чушки – 63%.
Краставиците също продължават да поскъпват, като само през последните десет дни цената им се е увеличила с около 30 евроцента, заради ограниченото предлагане и неблагоприятните условия за производство.
За разлика от зеленчуците, при част от основните храни цените остават стабилни или дори намаляват. Свинското месо е поевтиняло с около 20 цента, киселото мляко отчита спад от 7%, а и оризът също бележи понижение. Прясното мляко и портокалите остават без промяна, докато при продукти като брашно, фасул, яйца и захар има минимални увеличения от 1 до 3 цента.
„Това са нормални колебания за зимния период. Пазарът не е статичен – той зависи от търсенето и предлагането“, обясни Иванов.
Според него процесите не са пряко свързани с въвеждането на еврото, а по-скоро с временен ръст на търсенето в началото на годината, който вече започва да се нормализира.
„Към март ще влезем в реализма и ще имаме един нормално функциониращ пазар“, прогнозира Иванов.
Той припомни, че подобни цикли се повтарят всяка година – зимно поскъпване и понижение на цените през пролетта и лятото.
Иванов коментира и сравнението на цените със Западна Европа, като подчерта, че често се сравняват продукти с различно качество и грамаж, а по-ниските цени на големите пазари се дължат на икономии от мащаба и добре развити кооперативни структури.
Той изрази и скептицизъм към предложенията за административно ограничаване на надценките, като предупреди, че подобни мерки могат да доведат до дефицит на стоки и пазарни изкривявания.
„Исторически подобни намеси почти винаги водят до негативни ефекти“, заяви Иванов.
Според него решението е в повишаване на ефективността на производството и търговията, като за пример посочи добре развитите кооперативни модели в страни като Холандия.
