По принцип трябваше да пресече и слезе от тролей 7. Аз си говорих с нея, докато беше в тролея. И като слезе. Трябваше да пресече и да отиде на на спирката на автобуса 94 и да се прибере в „Дианабад“. Казах: мамо, затварям ти, за да пресечеш спокойно. Не знам къде точно е била. И аз искам да знам какво се е случило“. Беше на 22. Тъкмо щеше да започва работа в един супермаркет. 20 минути по-късно я очаквах, когато пристигне на спирката. Тя като тръгне нанякъде и ми казва. Дава ми на всяка крачка обяснение. Това каза Дияна Стефанович, майка на Хариет Стефанович – едно от загиналите момичета в жестоката катастрофа в София в ефира на БНТ.
- Реклама -
„Звъня, не ми вдига телефона и като не ми се обади… Сутринта рано чух по новините, че е имало такъв случай на кръстовището, където тя беше точно вечерта. Надявах се при приятелка да е отишла на гости, ама ѝ дадох торби за пазар. Ама телефонът ѝ се изключи в един момент. Нямаше никаква връзка“, каза още майката.
„Да, да излязат експертизите. Да изкарат тялото. Искам и аз да го видя. Дали действително е на моето дете. Казват, че документите отговарят, но аз трябва да видя с очите си, колкото и да е трагична гледката и ще остане за цял живот в съзнанието ми. Аз съм длъжна да видя дали това е моето дете“, каза още тя.
По принцип трябваше да пресече и слезе от тролей 7. Аз си говорих с нея, докато беше в тролея. И като слезе. Трябваше да пресече и да отиде на на спирката на автобуса 94 и да се прибере в „Дианабад“. Казах: мамо, затварям ти, за да пресечеш спокойно. Не знам къде точно е била. И аз искам да знам какво се е случило“. Беше на 22. Тъкмо щеше да започва работа в един супермаркет. 20 минути по-късно я очаквах, когато пристигне на спирката. Тя като тръгне нанякъде и ми казва. Дава ми на всяка крачка обяснение. Това каза Дияна Стефанович, майка на Хариет Стефанович – едно от загиналите момичета в жестоката катастрофа в София в ефира на БНТ.
- Реклама -
„Звъня, не ми вдига телефона и като не ми се обади… Сутринта рано чух по новините, че е имало такъв случай на кръстовището, където тя беше точно вечерта. Надявах се при приятелка да е отишла на гости, ама ѝ дадох торби за пазар. Ама телефонът ѝ се изключи в един момент. Нямаше никаква връзка“, каза още майката.
„Да, да излязат експертизите. Да изкарат тялото. Искам и аз да го видя. Дали действително е на моето дете. Казват, че документите отговарят, но аз трябва да видя с очите си, колкото и да е трагична гледката и ще остане за цял живот в съзнанието ми. Аз съм длъжна да видя дали това е моето дете“, каза още тя.
