39 години и 2 месеца след като научава, че има сестра, актьорът Димитър Маринов най-после сбъдна дългогодишната си мечта – да се срещне с нея. Емоционалната развръзка настъпва на 13 юни 2025 г., когато двамата се прегръщат за първи път в градинката на „Свети Седмочисленици“ в София. Това се случва след активна кампания по издирването ѝ, стартирала след интервю на Маринов за в. „24 часа“ в края на 2024 г.
Историята започва през април 1986 г., когато 21-годишният Димитър отива в Русе, за да се срещне с биологичния си баща. На вратата среща непознато момиче. Казват си само едно „здравей“. Тогава разбира, че има сестра. Това остава единственият им контакт – никога повече не вижда нито баща си, нито сестра си.
Декември 2024 г. – Димитър Маринов, вече първият българин, качил се на сцената на Оскарите, споделя, че въпреки славата си така и не е успял да я открие.
Толкова години съм си мечтал за това, но сякаш надеждата вече угасваше. Сега усетих някакъв вид възраждане. Надеждата оживя отново, казва той тогава.
Малко след най-емоционалния момент от турнето си „Идвам при вас“ в Русе – града, където всичко започва – актьорът получава дълго чаканата вест. Среща със заместник-кмета на Русе го отвежда по следите на сестра му Юлиана. Оказва се, че тя никога не е знаела, че има брат. Баща им не ѝ е казал, а тя живее тих и уединен живот, далеч от медиите и светската слава.
Когато разбрах, че сме я намерили, половин час тихо си поплаках. И после в следващия половин час тихо се посмях“, разказва Маринов. „Имам две прекрасни момчета. Дъщеря не получих, но най-после „получих“ сестра си.
Първият им разговор е кратък – Юлиана затваря, но после се обажда обратно. „Аз съм твоят половин брат“, казва той. Това разтапя дистанцията. „Имахме чувството, че сме се познавали цял живот“, споделя Маринов за емоционалната среща.
Такъв момент на емоция. Такова уникално „затваряне“ на една глава от книгата на моя живот…
Юлиана му пише по-късно:
Едно е сигурно – че ще се хваля наляво и надясно, че вече и аз имам брат. Силно се съмнявам, че ще смая някого, защото много хора имат. Но за мен е последното чудо на света! Благодаря ти! Благодаря ти, че те има!