Сирни заговезни е подвижен християнски празник, който се чества винаги в неделя, седем седмици преди Великден.
Обредността на този ден е подчинена на подготовката за Великденския пост, който трае 49 дни. Сирни заговезни се свързва с „последното облажаване“, тъй като за последен път преди Великден е позволено да се консумират млечни продукти. След този ден започва строгият пост, а също така се забраняват сватбите до Великден.
Първата седмица на постите се нарича Сирна неделя, Сирница, Сирни поклади или Прошки. Според народните вярвания Сирни заговезни е последният голям празник на зимата.
Една от най-важните традиции на празника е опрощението. На този ден близки и роднини си искат и дават прошка за всички прегрешения през изминалата година.
В някои райони на България опрощаването се извършва в църквата, където свещениците и миряните си разменят прошка. Това е в духа на думите на Иисус Христос:
„Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“ (Матей 6:15)
На този ден на трапезата присъстват баница със сирене, варени яйца, варено жито и халва с ядки.
Традиционно за празника е и хамкането. На червен конец се завързва парче бяла халва или варено яйце, което се спуска от тавана. Най-възрастният в семейството завърта конеца, а децата се опитват да хванат с уста храната, без да използват ръце.
Вярва се, че който успее, ще бъде здрав през цялата година.
Огънят е важна част от празника – символизира Божията святост и Неговия гняв към греха. В православната традиция Светото причастие се сравнява с огъня на Бога, който изгаря недостойните и пречиства праведните.
През цялата Сирна седмица младежите събират клони и шума и ги подреждат около висок кол, съревновавайки се кой ще направи най-голямата клада. Вечерта палят огньовете, които се наричат сирници, олелии, оратници, гаганици, урбалки.
Момците си правят стрели от лесково или дряново дърво и ги изстрелват към къщите на момите, които харесват. Този обичай е съпроводен с наричания за любов и плодородие.
Жените взимат главни от сирнишкия огън и ги носят вкъщи, за да нямат въшки и бълхи.