Search Suggestions
      вторник, 03.06.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Сирни Заговезни е! (ВИДЕО)

          Loading the player...

          Сирни заговезни е подвижен християнски празник, който се чества винаги в неделя, седем седмици преди Великден.

          - Реклама -

          Обредността на този ден е подчинена на подготовката за Великденския пост, който трае 49 дни. Сирни заговезни се свързва с „последното облажаване“, тъй като за последен път преди Великден е позволено да се консумират млечни продукти. След този ден започва строгият пост, а също така се забраняват сватбите до Великден.

          Първата седмица на постите се нарича Сирна неделя, Сирница, Сирни поклади или Прошки. Според народните вярвания Сирни заговезни е последният голям празник на зимата.

          Една от най-важните традиции на празника е опрощението. На този ден близки и роднини си искат и дават прошка за всички прегрешения през изминалата година.

          В някои райони на България опрощаването се извършва в църквата, където свещениците и миряните си разменят прошка. Това е в духа на думите на Иисус Христос:

          На този ден на трапезата присъстват баница със сирене, варени яйца, варено жито и халва с ядки.

          Традиционно за празника е и хамкането. На червен конец се завързва парче бяла халва или варено яйце, което се спуска от тавана. Най-възрастният в семейството завърта конеца, а децата се опитват да хванат с уста храната, без да използват ръце.
          Вярва се, че който успее, ще бъде здрав през цялата година.

          Огънят е важна част от празника – символизира Божията святост и Неговия гняв към греха. В православната традиция Светото причастие се сравнява с огъня на Бога, който изгаря недостойните и пречиства праведните.

          През цялата Сирна седмица младежите събират клони и шума и ги подреждат около висок кол, съревновавайки се кой ще направи най-голямата клада. Вечерта палят огньовете, които се наричат сирници, олелии, оратници, гаганици, урбалки.

          Момците си правят стрели от лесково или дряново дърво и ги изстрелват към къщите на момите, които харесват. Този обичай е съпроводен с наричания за любов и плодородие.

          Жените взимат главни от сирнишкия огън и ги носят вкъщи, за да нямат въшки и бълхи.

          Сирни заговезни е подвижен християнски празник, който се чества винаги в неделя, седем седмици преди Великден.

          - Реклама -

          Обредността на този ден е подчинена на подготовката за Великденския пост, който трае 49 дни. Сирни заговезни се свързва с „последното облажаване“, тъй като за последен път преди Великден е позволено да се консумират млечни продукти. След този ден започва строгият пост, а също така се забраняват сватбите до Великден.

          Първата седмица на постите се нарича Сирна неделя, Сирница, Сирни поклади или Прошки. Според народните вярвания Сирни заговезни е последният голям празник на зимата.

          Една от най-важните традиции на празника е опрощението. На този ден близки и роднини си искат и дават прошка за всички прегрешения през изминалата година.

          В някои райони на България опрощаването се извършва в църквата, където свещениците и миряните си разменят прошка. Това е в духа на думите на Иисус Христос:

          На този ден на трапезата присъстват баница със сирене, варени яйца, варено жито и халва с ядки.

          Традиционно за празника е и хамкането. На червен конец се завързва парче бяла халва или варено яйце, което се спуска от тавана. Най-възрастният в семейството завърта конеца, а децата се опитват да хванат с уста храната, без да използват ръце.
          Вярва се, че който успее, ще бъде здрав през цялата година.

          Огънят е важна част от празника – символизира Божията святост и Неговия гняв към греха. В православната традиция Светото причастие се сравнява с огъня на Бога, който изгаря недостойните и пречиства праведните.

          През цялата Сирна седмица младежите събират клони и шума и ги подреждат около висок кол, съревновавайки се кой ще направи най-голямата клада. Вечерта палят огньовете, които се наричат сирници, олелии, оратници, гаганици, урбалки.

          Момците си правят стрели от лесково или дряново дърво и ги изстрелват към къщите на момите, които харесват. Този обичай е съпроводен с наричания за любов и плодородие.

          Жените взимат главни от сирнишкия огън и ги носят вкъщи, за да нямат въшки и бълхи.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Валентин Кардамски: Търсят българина само когато дойде ред да гласува

          „Това беше протест, съизмерим по протеста след вдигнатия юмрук на президента Радев. Опитите на българската властова върхушка да замита под килима този протест, да...

          Димитър Радев се срещна с управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева

          Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев проведе среща с управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, която е на посещение...

          Левовете в евро: Цените в големите вериги са вече с двойно обозначение

          От днес в някои от големите вериги магазини цените вече са обозначени не само в левове, но и в евро.Това е част от подготовката...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ

          Зареждане…

          Зареждане…

          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions