Моята книга, която се казва “Моето лудо олимпийско лято”, е книга за вдъхновението, за възкръсването на човешкия труд. Така писателят Димо Райков описа последното си произведение в предаването „Честно казано“ с Люба Кулезич.
- Реклама -
Райков разказа за палитрата от емоции, които е изпитал на Олимпиадата в Париж, повод за книгата:
Когато бях там и валеше страхотен дъжд, народът около мен беше мокър, но никой не мислеше нито за дъждобран, нито за чадър и плаче. Всичко беше в сълзи, беше нещо велико. Отсреща Нотр Дам, отзад Айфеловата кула, цялата човешка история и памет около нас, и тази песен, с историята на Селин Дион. Знаейки съдбата и усилията й, знаейки борбата, която води, сълзите на хората се смесваха със сълзите на Господа.
На въпроса защо е избрал това събитие за мото на своята книга, писателят отговори така:
Цял живот като писател и като човек, тръгнал на 15 години от родното Малко Търново, втора гранична зона, не можеше пиле да прехвръкне. Нещо отвътре ни караше да полетим отвъд планината. И когато тръгне човек на 15 години, и живее половината си живот в т.нар. СОЦ, и след това 35 години в демокрацията, от които 20 години в града, център на света – Париж, как няма да избереш това нещо. Избрах го като една осъшествена моя мечта.
Според Димо Райков, „Париж е единственият град-човек“.
Моята книга, която се казва “Моето лудо олимпийско лято”, е книга за вдъхновението, за възкръсването на човешкия труд. Така писателят Димо Райков описа последното си произведение в предаването „Честно казано“ с Люба Кулезич.
- Реклама -
Райков разказа за палитрата от емоции, които е изпитал на Олимпиадата в Париж, повод за книгата:
Когато бях там и валеше страхотен дъжд, народът около мен беше мокър, но никой не мислеше нито за дъждобран, нито за чадър и плаче. Всичко беше в сълзи, беше нещо велико. Отсреща Нотр Дам, отзад Айфеловата кула, цялата човешка история и памет около нас, и тази песен, с историята на Селин Дион. Знаейки съдбата и усилията й, знаейки борбата, която води, сълзите на хората се смесваха със сълзите на Господа.
На въпроса защо е избрал това събитие за мото на своята книга, писателят отговори така:
Цял живот като писател и като човек, тръгнал на 15 години от родното Малко Търново, втора гранична зона, не можеше пиле да прехвръкне. Нещо отвътре ни караше да полетим отвъд планината. И когато тръгне човек на 15 години, и живее половината си живот в т.нар. СОЦ, и след това 35 години в демокрацията, от които 20 години в града, център на света – Париж, как няма да избереш това нещо. Избрах го като една осъшествена моя мечта.
Според Димо Райков, „Париж е единственият град-човек“.
Професорът от Американския университет в България Николай Райчев публикува дълъг и критичен коментар във Facebook по повод отказа на Съединените щати да разрешат сделката...
1 коментар
Кои на днешно време ти чете книги бе?
Манията да се пишат книги маи става хронична.
Кои на днешно време ти чете книги бе?
Манията да се пишат книги маи става хронична.