Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и турският президент Реджеп Тайип Ердоган заявиха в Анкара ангажимент за поддържане на отворени канали за диалог и разширяване на практическото сътрудничество, въпреки че дългогодишните спорове в Егейско море и Източното Средиземноморие продължават да разделят двете страни.
Срещата се проведе в рамките на шестото заседание на Висшия съвет за сътрудничество между Турция и Гърция – формат, възобновен с цел стабилизиране на двустранните отношения след години на напрежение около морските граници, въздушното пространство и правата за енергийни проучвания.
„Сложни, но не непреодолими“
Мицотакис подчерта, че от 2023 г. Атина и Анкара работят по три направления – политически диалог, „положителна програма“ за сътрудничество и мерки за изграждане на доверие.
„Разногласията трябва да се управляват със спокойствие и отговорност, за да не се превръщат в кризи“, заяви гръцкият премиер.
Ердоган от своя страна отбеляза, че споровете в Егейско море и Източното Средиземноморие „макар и сложни, не са неразрешими“, ако има воля за диалог и спазване на международното право.
„Въпросите са сложни, но не са непреодолими. Всичко, от което се нуждаем, е добра воля“, каза турският президент.
Разговорите се проведоха на фона на ново напрежение около заявеното от Гърция право да разшири териториалните си води в части от Егейско море от шест на 12 морски мили – ход, който Турция от десетилетия определя като недопустим. През 1995 г. турският парламент обяви подобно разширяване за casus belli, позиция, която Атина определя като противоречаща на международното морско право.
Пакет от икономически и инфраструктурни споразумения
Въпреки политическите различия, двете страни подписаха обширен пакет от споразумения. Сред тях са:
- насърчаване на двустранните инвестиции;
- откриване на нова фериботна линия между Солун и Измир;
- засилена координация в рамките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество;
- съвместни действия при земетресения;
- меморандум за културно сътрудничество и научно-технологично партньорство.
Ердоган заяви, че Анкара си поставя цел увеличаване на двустранния търговски обмен от около 7 млрд. долара до 10 млрд. долара, като бизнес съвети от двете страни вече обсъждат нови икономически възможности.
Потвърдено бе и продължаването на краткосрочната визова програма за турски граждани до 12 гръцки острова, както и сътрудничество срещу нелегалната миграция, тероризма и организираната престъпност. Обсъдени бяха и инфраструктурни проекти, включително втори мост при Кипи–Ипсала и координация по климатичната устойчивост в басейна на река Марица/Еврос.
Кипър и международният контекст
Кипърският въпрос също зае централно място в разговорите. Мицотакис заяви, че инициативите на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш създават „прозорец на възможностите“ за възобновяване на диалога от мястото, където е прекъснат през 2017 г.
„Всеки процес трябва да се движи в рамките на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН“, подчерта той.
Темата се развива на фона на засилен международен интерес. Европейският комисар по разширяването Марта Кос приветства ангажираността на Турция и заяви, че напредък по кипърския въпрос може да повлияе положително и на процеса на присъединяване на Анкара към ЕС.
Срещата в Анкара се проведе в значително по-умерен тон в сравнение с кризата от 2020 г., когато военноморски разполагания около енергийните проучвания в Източното Средиземноморие доведоха двете държави до ръба на открита конфронтация.
И Атина, и Анкара дадоха ясно да се разбере, че не очакват бърз пробив по основните спорове, но демонстрират обща воля за устойчив диалог, икономическо сближаване и избягване на нови кризи между двете съседни държави и съюзници в НАТО.