Депутати от БСП предприеха изненадващ ход за промяна на модела за рециклиране в България, предлагайки бъдещата Национална депозитна система да функционира като публично предприятие под държавен контрол.
Законопроектът за промени в Закона за управление на отпадъците е внесен в парламента на 21 януари от народните представители Драгомир Стойнев и Биляна Иванова, сочи справка в регистрите на Народното събрание.
Предложението, внесено в последните дни на парламента, предизвиква сериозно напрежение сред бизнеса и заинтересованите страни. Основната критика е насочена към липсата на обществено обсъждане и опитите за заобикаляне на диалога с Министерството на околната среда и водите, който се води от години.
Според представители на индустрията, държавният модел е доказано неефективен и създава условия за непрозрачност, за разлика от утвърдените в Европа системи, управлявани от бизнеса.
България остава една от малкото държави в Европейския съюз, която все още не е въвела работеща депозитна система за връщане на бутилки и кенчета срещу възстановяване на сумата. Този механизъм е ключов за постигане на високите цели за рециклиране, заложени от Брюксел.
В края на миналата година екоминистърът Манол Генов от БСП изрази намерение за създаване на държавен оператор – подход, който се среща изключително рядко в европейската практика и се счита за най-малко ефективен.
В текстовете на новия законопроект е записано, че Националният депозитен оператор ще бъде публично предприятие, в което „справедливо и равно участие“ ще имат производители, вносители, търговци и оползотворяващи организации.
Бизнесът обаче вижда конфликт на интереси в включването на организациите за оползотворяване (тези, опериращи с цветните контейнери) като равноправен партньор. Причината е, че основният приход на новата структура ще идва от продажбата на суровини именно към рециклиращата индустрия, което създава ситуация, в която те ще продават сами на себе си.
Предвижда се Националният депозитен оператор да бъде създаден в срок от шест месеца след приемането на закона. Системата трябва да заработи ефективно до 1 януари 2028 г., като първоначално обхване пластмасовите бутилки и металните кенове с вместимост от 0.1 до 3 литра.
Година по-късно, от 1 януари 2029 г., обхватът трябва да се разшири и върху стъклените опаковки.
Този времеви график е съобразени с крайния срок, в който България трябва да изпълни ангажимента си към Европейския съюз за събиране на 90% от пластмасовите и метални опаковки за напитки. Експертите са категорични, че без национална депозитна система тази цел е непостижима.
Самият механизъм за потребителите предвижда депозитът да се начислява отделно от цената на стоката, като няма да се включва в данъчната основа по ДДС.
Сумата ще бъде изписана на отделен ред в касовата бележка и ще се възстановява при връщане на празната опаковка или при последваща покупка. Търговците ще бъдат задължени да приемат опаковките, освен ако те не са повредени или не отговарят на изискванията.
Към момента вносителите на законопроекта не посочват конкретни разчети за първоначалните разходи по изграждането на държавната система. Липсата на ясни дялове и механизми за контрол в предложението засилва опасенията на бизнеса, че екоминистерството, което среща трудности с организацията на рециклирането в други сектори като стари автомобили и електроника, няма да се справи с управлението на толкова мащабен процес.