Има ли тема, която да е по-вълнуваща от Петрохан? Не. Цяла седмица колективната ни народна памет се чуди и мае, вълнува и побърква – напълно убедена, че „те ни лъжат“.
Трябва да го кажем в самото начало. Абсолютно вярно е, че ни лъжат за „случая Петрохан“. Този път обаче ни излъгаха по малко по-особен начин – като не ни казаха истината. Или поне не веднага. Това позволи на народния конспиративен гений до такава степен да се развихри и възбуди с такова количество фантазии, че не остана социална медия, която да не е осрана от едни и същи, повтарящи се мантри – почти като мантрите на „будистите“ от Петрохан.
В така заформилата се истерична ситуация, не е учудващо, че всички лудаци с профили ги яде отвътре да си споделят мислите. Учудващо е, че много от тези съобщения – едни безкрайни текстове, копирани незнайно откъде, създадени незнайно от кого, се споделят, харесват и подкрепят от хора, които иначе се представят за образцови и успешни. А някои от тях даже се изказват от височината на престижни постове.
Първо Васил Терзиев, който „в традициите на най-добрите учебници на КГБ“ реши да изпревари вълната от обвинения, като си признае, че не само е спонсорирал групата на Петроханските маниаци, (защото те били едни чудесни и прекрасни хора, които и на мравката път сторвали), ами и истината, както не спират да се надяват все още хората, които иначе мислят себе си за умни, тепърва щяла да излезе наяве. Убедени са в това. Защото имат вътрешно чувство.
После започнаха и редактори на сайтове, адвокати, лекари, психоаналитици, университетски преподаватели, музиканти, художници и други хора на изкуството, да използват публичната си слава и достъпи, за да изразяват своето убеждение, че видите ли, „нещо не се връзва, аз ги познавам тия, бил съм им на гости, много приятни хора…“.
Дори и продължаващият да се представя за главен прокурор Борислав Сарафов, изпълзя от своята дупка, за да заключи многозначително, че такова нещо дори и в Туин Пийкс не можело да се види. Не знам за филмите и сериалите, ама истината е, че има доста такива нефилмови случаи по света, а сега – вече и у нас.
Но защо ли да не си поговорим още малко за филми, когато и на малките деца вече им е ясно, че когато се намерят 6 трупа в планината, хората изпадат в истерия, но много по-важно – започват да търсят отговорност. В крайна сметка, в това общество и метеорит да падне от небето и да убие шестима – все ще се намери някой виновен астроном, който да го отнесе.
Но затова не се говори. Говори се за: дървена мафия, мексиканска мафия, метаамфетамини, хероин, пеевски, епстийн, извънземни, голяма и смъртоносна тайна, която се крие вдън горите тилилейски, …… .
Е, не обслужва ли това идеално обичайните заподозрени за несвършената работа в България – Полиция, Съд, Прокуратура, Васил Терзиев? Обслужва ги. А това, че едно дете никога няма да порасне, няма да му се случат нормалните неща, които трябва да се случат в живота на всяко дете? Няма никакво значение – значение има единствено да излезеш сух от тая работа.
Има някаква патология в цялото това наше отричане на реалността – все пак имаше и хора, които до последно се кълняха във Всевишния, че не познават Епстийн. Когато ги хванаха, и се оказа, че не е било точно така, какво направиха те? Извиниха се, казаха, че съжаляват и обещаха, че повече никога няма предават полови болести на млади момичета.
А при нас? Пълен абсурд. Родителите не са почернени, властта не е отговорна, ние не сме виновни, а децата са мъртви. За повечето от нас съвсем доскоро Петрохан беше само име на планински проход от сводките за пътната обстановка при зимни условия. По-възрастите може би се ще сетят и за любимия си соц салам. Но това е минало – занапред Петрохан вече ще се свързва единствено със смърт, ужас и трагедия. Ом мани падме хум.
