Участието на България в международни инициативи като „Съвета за мир“ на американския президент Доналд Тръмп изисква сериозна легитимация, която в момента липсва на българската държава. Тази теза изрази бившият правосъден министър Антон Станков в ефира на предаването „Опорни хора“ по Bulgaria ON AIR.
Според юриста, подписването на подобен тип международни договори задължително предполага ратификация от страна на Народното събрание. Станков подчерта, че въпреки правото на изпълнителната власт да проявява инициатива, политическата реалност в страната поставя под въпрос тежестта на подобни ангажименти.
„Изпълнителната власт има право на инициативата, но да не забравяме, че България е държава в оставка – правителство в оставка, парламент, който трябва да бъде разпуснат. Не стои сериозно. Това не е правен проблем по принцип, но е политически“, изтъкна бившият правосъден министър, анализирайки първоначалното съгласие за присъединяване на страната към инициативата.
В разговора бяха засегнати и вътрешнополитическите проблеми, включително промените в Изборния кодекс и функционирането на съдебната система. Станков бе критичен към начина, по който са били структурирани специализираните органи в миналото.
„Специализираният съд, прокуратурата, КПК – как бяха създадени? Явно за бухалка – допълнителен натиск върху политическите процеси“, коментира той.
Като изход от политическата безизходица, Станков вижда необходимост от широк обществен диалог, който да надхвърли рамките на настоящия парламент. Той призова за свикването на нова национална кръгла маса.
„Много се надявам на нова национална кръгла маса. Има необходимост. Тя трябва да тръгне от извънпарламентарните сили, защото в парламента виждаме, че е непродуктивно, неработещо. Впоследствие могат да бъдат включени тези партии, но това е много сложен политически проект, процес, който трудно би могъл да бъде управляван“, обясни експертът.
Станков заключи, че този процес „в същото време трябва да завърши с промени в Конституцията“. По отношение на съдебната реформа, мястото на прокуратурата и следствието, той припомни конституционните изисквания за мащабни промени: „Това са въпроси, които КС е казал, че трябва да бъдат решавани от Велико Народно събрание“.